Битката за Сантяго - най-грозният мач в историята

В деня преди Чили - Италия от втория кръг на груповата фаза, напрежението е огромно.

Домакините се заканват да отмъстят за кръвните обиди. Гостите - водени от аржентинеца по кръв Умберто Маскио, изобщо не са футболни естети. Корав отбор с характер и готов на битка.

ФИФА праща за съдия Кен Астън, най-опитния си арбитар от Англия. Решението се оказва провал, но всъщност, никой не би искал и не би успял да изкара този мач.

Първото нарушение е в 12-ата секунда. В 4-ата минута Леонел Санчес от Чили удря в лицето Маскио, а в отговор Джорджо Ферини замахва като луд да го изрита. Първото изгонване е факт - за италианеца. Той излиза от терена чак след 8 минути, в които отборите се бутат и удрят по терена, а се налага полиция да влезе и да го изведе.

Нещата се успокояват за 4-5 минути, в които дори има няколко точни паса. Но всяко единоборство води до напрежение, сблъсъци и спирания на играта. В 41-вата минута неизбежното се случва.

Първо същият Санчес забива юмрук в лицето на десния защитник на Италия Марио Давид, който опитва да изрита топката изпод задника му. Санчес е седнал върху нея да я запази. Италианецът е като разярен бик и тегли няколко шута, но - по топката. Не удря чилиеца. Той става и вкарва чудесен ляв прав - баща му е професионален боксьор, доста популярен в Чили. Сензационно, Астън не го гони от терена.

Марио обаче, разтривайки челюстта си, е взел своето решение. Секунди по-късно една отбита топка на тъчлинията отскача високо към  главата на Санчес. Естествено...

Шутът е брутален, попада точно в целта. Публиката опитва да нахлуе, полицията спасява Давид, а британският съдия го гони директно. Италия е с девет души още преди почивката.

"Италианците не можеха да разберат - а аз също не мога - защо Астън изгони Давид и Ферини, а остави на терена Санчес, който игра като Роки Марчиано - пише Джими Хил в британския в. "Обзървър" за мача. - Съдията тотално се провали. Това бяха тотални нарушения на правилата, а и на достойнството на играта. И Астън не взе необходимите мерки.".

Самият рефер опитва да се защити години по-късно:

"Това бе невъзможен за ръководене мач. Мислих и за прекратяване, но не знам как щяхме да осигурим излизането на италианските играчи от стадиона. Колкото да съдийството, това видях - това свирих. Бях оставен на терена с един дребен американец и един мексиканец. На практика бях сам срещу 22-ма разярени играчи.".

Embed from Getty Images

Помощниците на Астън са интересна гледка.

Единият, когото реферът нарича "американец", всъщност е Лео Голдщайн от Израел. Евреин, който е вървял към газовите камери, когато нацистите питат дали някой има опит като футболен съдия. За да свири мачовете помежду им.

Лео се спасява така, оцелява до края на Втората световна война, преселва се в САЩ и си изкарва хляба като арбитър. Но световното първенство е къде, къде по-сериозно изпитание. В Щатите мачовете са любителски.

От другата страна е Фернандо Буерго Елкуас от Мексико, когото чилийците, по думите на Астън, са уплашили до смърт в тунела преди мача.

Домакините печелят с 2:0, а Италия отпада още в груповата фаза.

Вестниците на Апенините са бесни, наричайки чилийците "канибали", а съдията - "британски паразит". Президентът на ФИФА сър Стенли Роуз вижда, че ситуацията излиза от контрол и събира шефовете на делегациите в хотел в Сантяго.

Призовава към феърплей, към спазване на правилата и достойно поведение. Напразно.