Неуморимият Руди
Гутедроф е водил 55 отбора по света, 18 от тях са национални
„Когато станах треньор, майка ме погледна и ми каза, че и приличам на чистач от улицата. Мислеше, че в спорта няма бъдеще и че трябва да работя като обществен служител.”
Думите са на един 88-годишен човек. Непостижим рекордьор.
Неговата мисия в живота никога не е било да седи на едно място. Името му е Руди Гутендорф.
„Не помня всички, на които съм бил треньор, но едва ли някой ще ме стигне”, казва Гутендорф.
Tweeeet me!Германецът е водил 55 футболни отбора по света, а 18 от тях са били национални.
И кой би могъл. Сред тях са Бермуда, Боливия, Антигуа, Австралия, Нова Каледония, Фуджи, Непал, Тонга...
Работил е на всички пет континента.
Кариерата на Руди започва през 1963 година, когато го наема Майдерихер, сега Дуисбург.
Отборът завършва втори в първото издание на Бундеслигата.
„Нашите съперници бяха безпомощни и не можеха да ни вкарват голове, а аз вдигах ръце на пистата – спомня си Гутендорф. – Това беше сигнал за мен и професията. Чудно бе как завършихме втори след Кьолн.”
Отборите на Руди Гутендорф
1946-1955 – Регенсдорф, Рот-Вайс Кобленц, Лютцел, Браубах, Нойендорф (няма точна информация за по колко време е бил треньор в тези отбори)
1955 – Блу Старс Цюрих
1955-1961 – Люцерн
1961 – Монастир
1963-1964 – Дуисбург
1965-1966 – Щутгарт
1968 – Сейнт Луис Старс
1968 – Бермуда
1968-1970 – Шалке
1970-1971 – Кикерс Офенбах
1971 – Спортинг Кристал
1972-1973 – Чили
1974 – Боливия
1974 – Венецуела
1974 – Мюнхен 1860
1975 – Валядолид
1975-1976 – Фортуна Кьолн
1976 – Тринидад и Тобаго
1976 – Гранада
1976 – Антигуа и Бермуда
1976 – Ботсвана
1977 - Хамбургер
1979-1981 – Австралия
1981 – Нова Каледония
1981 – Фиджи
1981 – Непал
1981 – Тонга
1981 – Танзания
1981-1982 – Йънг Африканс
1982 - Аруша
1984 – Херта
1984 – Сао Томе и Принсипе
1984-1985 - Йомиури
1985-1986 – Гана
1986 – Непал
1987 – Фиджи
1988 – Китай
1988 – Иран (до 23 г.)
1991-1992 – Китай
1993 – Мавриций
1995-1996 – Зимбабве
1997 – Мавриций
1999 – Руанда
2003 - Самоа
Към края на кариерата си Гутендорф също прави чудо.
На 8 април 2000 година воденият от него Руанда направи 2:2 срещу пълния със звезди Кот д’Ивоар в световна квалификация.
По това време работодателят на германеца е държава, раздирана от вътрешна война и беднотия.
„Това може би е най-красивият момент в кариерата ми – продължава германецът. – Хуту и Тутси се прегръщаха, целуваха. А бащите им искаха да си прережат гърлата във войната. Синовете бяха на терена, на трибуните. Заедно.”
С германските отбори най-големият успех на Гутендорф е с Шалке, когато стига полуфинал за КНК през 1970 година.
Част от методите му били да изведе тима на тренировка в 5 часа през нощта точно пред една от мините в Рурската област. Така футболистите щели да усетят миризмата й и да гледат как миньорите отиват на работа. Нали те са феновете по време на мача.
Рядко Гутендорф се задържа в Германия.
Неговата страст са пътуванията. Последният отбор в кариерата му е националният отбор на Самоа.
„Винаги съм обичал да работя с най-бедните сред бедните – смее се Руди. – Защо? Добър въпрос е. Жена ми също ми го задаваше. За мен футболът е мисия. И смятам, че бях добър мисионер.”
През 2011 година германското правителство дава орден на Гутендорф.
Сега той живее в родния Кобленц, където е изключително популярен. Често разказва истории в телевизионни предавания и се занимава със страницата си във фейсбук.
„Един ден ще си отида и искам животът ми да е имал смисъл. Затова поемах най-големите рискове”, завършва историята си Руди.
0 коментара