Десет незвездни герои на световното

Световното първенство вече е в най-решителната си фаза, но футболната планета не говори за това ще стигне ли до финал Меси или ще занесе ли там португалците Роналдо. Не - те двамата имат други грижи...

Sportinglife.bg реши да оцени по достойнство това, че гледаме най-откаченото, непредвидимо и свежо световно от поне 24 години, и да направи своята класация на героите дотук.

Те не са звезди - макар някои от тях да са имена в световния футбол.

Но на мондиала са или бяха великолепни.

Гийермо Очоа (Мексико)

Мемо, както нарича своя голям любимец цялата страна, просто е влюбен в световното, нали? Преди 4 години светът се дивеше как спря Бразилия за онова паметно 0:0, спасявайки 5-6 чисти положения.

Сега летеше между гредите, записа "суха мрежа" срещу Германия, а после бе блестящ пак срещу селесао, въпреки че Мексико загуби с 0:2 и отпадна. Продължава да е №1 на турнира по спасявания, а играта му е вдъхновение.
 
Кийрън Трипиър (Англия)

Сензационно, той първо измести Кайл Уокър от поста на десния бек в Тотнъм, а сега просто принуждава Гарет Саутгейт да играе в схемата с трима централни бранители и не дава позицията отдясно на никого. Без съмнение има най-добрата ефективност от центрирания в хода на първенството, като всеки корнер или пряк свободен за Англия изглежда голова опасност - благодарение на Трипиър.

А преди 3 години по това време бе на предсезонна подготовка с новака Бърнли, преди да го продадат в Тотнъм.

Embed from Getty Images

Диего Годин (Уругвай)

Изключителен. Колос. Лидер, достоен да води цяла армия, не просто футболен отбор.
Благодарение на него Уругвай е крепост, а духът на Гарра Чаруа сякаш е слоган, измислен за Годин.

Андреас Гранквист (Швеция)

Играе в Краснодар, никога не е бил в заглавията на вестниците и изглежда като бачкатор с мотокар, който върши важна работа в складовете на Икеа.

Но води уверено шведите, защитата е бетон с него, а и би две изключително важни дузпи като голям нападател.

Преди турнира каза: "В Русия съм у дома си", и изглежда е точно така.

Embed from Getty Images

Александър Головин (Русия)

Четохме, че е надежда и преди световното. Най-добрият млад играч на Русия... Но това не е точно като "дете-чудо" на европейския футбол, нали?

Головин обаче е единствената креативна сила в руската стена от мотивация и много тичане. И неслучайно го чака трансфер в голям отбор след мондиала.

Embed from Getty Images

Нголо Канте (Франция)

Каквото и да кажем за него, малко е. Чували сме всички интернет майтапите тип: "Земята е покрита от 70 процента вода, а останалото - от Канте". Но световното роди нов крилат лаф: "Канте загубил девствеността си на 17, но бързо си я върнал..."

Феноменален атлет, изключителен футболен ум и главна ос в машината на Франция.

Лукас Торейра (Уругвай)

Когато видите някой да ляга пред топката и краката на Кристиано Роналдо, се чудите - този луд ли е или...?
Торейра слага главата си там, където другите не поставят дори крак. Уругваец в чистия смисъл на думата.

Предстои му ново предизвикателство, като вероятно ще го видим в Арсенал и - с този дух - това е добре и за клуба, и за Висшата лига.

Анте Ребич (Хърватия)

Мина като валяк през защитата на Байерн във финала за Купата на Германия, но тогава малцина го отделиха от общия чудесен успех на Айнтрахт. Сега обаче се вижда, че тук говорим за специален играч като мотивация и лидерство. Ребич бе в основата на победата на Хърватия над Аржентина (3:0), а срещу Дания отново не даде секунда покой на отбраната.

Embed from Getty Images

Ервен Лосано (Мексико)

Да кажем, че не знаехме за неговите качества, ще е лъжа. Но пък който ви каже, че е очаквал Чъки Лосано да разнася из терена германците като бръмбар-сламка, също ще преувеличи.
Няма да остане в ПСВ Айндховен след такова представяне, твърде добър е за холандското първенство, с цялото ни уважение.

Такаши Инуй (Япония)

Малкото халфче с детско изражение на лицето и тупалка, която приспа дори Куртоа, направи страхотно впечатление в мачовете на японците, вкара и два гола (срещу Сенегал и Белгия). Но какви!?

Вече е на 30 години и за разлика от хора като Ребич и Лосано, не го чака голям трансфер. Ще си играе за Ейбар, където са възхитени от него.

Но на световното записа името си в историята на футбола поне в страната си.