Закуска за шампиони
Попето и компания се върнаха към традициите на националния
Преди 4 години Лотар Матеус даде голямо интервю за българския футбол и неговите особености. Човекът изкара година и нещо в националния тим и е видял достатъчно. Самият Лотар винаги е бил критикуван за това, че е ставал лидер на групички в Байерн, Интер и националния тим на Германия като играч.
Но бе безупречен в поведението си на и извън терена
Та Матеус тогава разказа за една каса бира, намерена в стая на национал на лагер. За непрофесионализъм, за неподготвеност, за непознаване на елементарни за един спортист хранителни и не само режими.
"На българския футболист не му е кеф да спазва дисциплина, да тренира, да става рано, да участва във видеозаседания, не му е кеф да обсъжда играта си след мач.
Българският футболист няма кеф за нищо!
Българският играч не познава манталитета - да искаш да постигнеш нещо ужасно много и да се разкъсваш от амбиция.
Българите са самодоволни.
Аз се опитвах да пробудя честта им с изречения като: “Вие сте избраниците! Можете да бъдете горди, че ще играете за страната си!”, но те дори не бяха заинтересовани.
Ако исках да заплаша някого с изхвърляне, ме спираше президентът. Питах го: “Защо ме повика тогава, Боби? Нали искахте професионализъм, дисциплина, иновация?”
А той отговаряше: “Остави ги да се наспят. Защо да тренират по два пъти на ден. Момчетата не са свикнали с това.”
Tweeeet me!
С други думи – човекът подчерта, че ако пиеш по време на подготовка за мач и пренебрегваш елементарни дисциплинарни правила, няма как да ти се получи.
Темата е изтъркана – защо не им се получава на родните играчи
Но причината отчасти е и тук. Нещата са свързани. Дисциплината не само запазва тялото ти, тя пази и ума свеж и усещанията за съперник, отговорност, важност на мача и личен пример - в добра кондиция. На терена с Малта нямаше и следа от такива неща.
Ивелин Попов се опита да ни накара да му съчувстваме, като спомена за пет аулина и бутилка уиски. Това му е било лечението от депресията, че изпусна дузпа срещу малтийците. Добре де, на всеки се случва да изпусне. Както и на всеки – да удари няколко големи след мача и да е по-спокоен сутринта. На някои обаче се случва редовно.
Традициите на българския футбол повеляват сплотяване на колектива в кръчма или бар, разликата е само в поколенията и... уменията
Отборът от САЩ 94 култово празнуваше по басейните в хотела до сутринта победите на световното, ама и играеше.
Историята с казиното в София, бара до 5 сутринта и прибирането с песен до Бояна от нощта преди великия мач с Германия (3:2) през 1995-а, може да ви я разкаже всеки барман или таксиметров шофьор с по-дълъг стаж в столицата.
Водени от Стоичков и Сираков, играчите си устройват купон ей така, защото са се видяли, а и за да убият напрежението. На следващия ден удариха Бундестима в страховит мач, като обърнаха от 0:2 резултата. Тичаха като шампиони, играха като шампиони и победиха.
Сега основно имаме звезди, които пият и гуляят като шампиони
А, да – и намират велики извинения и оправдания винаги, когато се издънят. Най-лошото е, че май вече на никого не му пука. Ивелин Попов можеше и да накара някой да му симпатизира с историята с аулините, ако се беше замислил поне колко ракии (без аулин) са изпили феновете из страната, докато са гледали опитите на капитана и съотборниците му да вкарат гол на ентусиастите от Малта.
Та не е проблемът в уискито, Ивелине
А в това, че само него умеете от това, което правеха онези преди вас. Обречени сте на това сравнение, защото сте им наследници. Поколението на Петрови и Бербатов поне стигна до едно европейско.
И при тях имаше скандали, чу се и за един-два мощни запоя. Но и те направиха няколко паметни мача, та да им кажеш евала.
А от 5 години насам само аулини ни се сервират...
0 коментара