Петев и срещата му с реалността

Ивайло Петев едва ли си е представял нещата така. Да поемеш националния тим - мечта на всеки треньор, се оказва задача с много неизвестни в отговора.

Петев стартира с изказвания „на нож” от различни ъгли на футболната дискусионна маса у нас.

Кои са националите в първия мач на Петев?

Ето списъкът на националите, повикани от Петев:

Вратари: Божидар Митрев (Локо-Сф) и Благой Макенджиев (Берое)

Защитници: Йордан Минев (Лудогорец), Станислав Манолев (Динамо-Москва), Венцислав Василев (ЦСКА), Георги Терзиев (Лудогорец), Радослав Терзиев (Ботев), Борислав Стойчев (Левски), Илия Миланов (Литекс), Петър Занев (Амкар), Страхил Попов (Литекс)

Полузащитници и нападатели: Михаил Александров (Лудогорец), Светослав Дяков (Лудогорец), Владимир Гаджев (Левски), Симеон Славчев (Спортинг), Кристиан Малинов (Литекс), Даниел Генов (Локо-Сф), Кирил Десподов (Литекс), Ивелин Попов (Кубан), Георги Божилов (Черно море), Радослав Василев (Славия), Андрей Гълъбинов (Ливорно).

Сигурно е, че чуждестранните клубове ще спрат играчите си, като не е ясна само позицията на Амкар за Занев.

Клубове, капацитети като Иван Вуцов, дори негови колеги... Млад бил, неопитен бил, авторитет нямал...

Като ти тръгне така, как да имаш самочувствие да водиш този тим. Той „изяде главата” на авторитети като Любо Пенев и Мъри Стоилов, които си имаха и сериозно медийно лоби. Петев и това си няма, а е изправен и срещу предизвикателството да води тим, който е тръгнал с 4 точки от 12 възможни в квалификациите.

Но и да му издържат нервите на първите изпитания, а той е кален и с по-сериозни удари на съдбата като например публично събличане от фенове, Петев започва да си подрежда програмата.

В нея пише: 28 март, европейска квалификация срещу Италия.

Първият му официален мач е срещу вицешампиона на Европа, а Петев дори няма да се е запознал нормално с играчите, на които ще разчита да направят... Да сторят това, което не сме правили от 13 години – победа над тим от световния елит, като броим хърватите и белгийците за такива от есента на 2002-ра.

БФС пое ангажимент Петев да има възможност да събере тима на лагер поне веднъж и да тества вижданията си за тима в контрола. Проблем е, разбира се, че до мача с италианците няма официална дата за двубои, което означава, че нито един клуб не е длъжен да пуска играчите си в националния.

Усилията се увенчаха с уговаряна не проверка с Румъния на 7 февруари.

Но се оказа, че за нея Петев ще има на разположение нещо като „Б” отбор на националния.

Много далеч от списъка, на който ще разчита за нещо сериозно срещу Италия.

И ако непускането на играчи от клубовете им в чужбина е обяснимо, то родните тимове могат да са малко по-меки и склонни на компромиси. Селекционерът поиска лагер поне 3 дни за мача, за да тренира със състава, да опознае някои играчи, макар и да ги няма асовете Попов, Бодуров, Миланов и Манолев.

Вместо това ще има една вечер да пие по една кока-кола с Митрев, Венци Василев и Ради Василев в хотела в Анталия, преди да ги изведе в събота срещу румънците.

Някак не това бе целта и желанието на Петев при старта на работата му.

Лудогорец отказа да пусне повече от трима за срещата, което също може да бъде оправдано, но все пак... говорим за част от подготвителния период, в който освен всичко играчите ще бъда и тествани в не по-малко стойностен мач, отколкото тези, които играе клубния им тим.

Липсата на отношение към националния от клубовете е вече установен стандарт в родния футбол.

И не е изненада, че и феновете трудно разпознават тимът с герба на гърдите като свой.

Да не говорим, че липсата на успехи на тима (меко казано, последните 2-3 квалификационни цикъла са направо катастрофа) не спомага за авторитет и популярност на институцията национален отбор в родната футболна среда.