Какъв е пътят на ЦСКА и Левски?

Началото на всеки материал, свързан с ЦСКА и Левски в последните 12 месеца би трябвало да е „без пари - толкова”. Поне така се убеждаваме от всяка пресконференция, изказване или анализ около грандовете на родния футбол.

Че няма пари, няма. Но как се стигна дотук?

Кой допусна Левски и ЦСКА да треперят не за това дали ще играят напролет в евротурнирите, а дали ще вземат лиценз за тях? И по-важното – научени ли са уроците от тези мрачни периоди, в които грандовете дерайлираха от пътя на нормалното развитие?

Защото не личи да е така. В Левски цари пълно безвластие, а приоритет са централен нападател и халф. Всъщност първата цел на клуба трябва да е реши проблемите си с управлението, както и със спонсори, които да обезпечат европейския лиценз. И нещо повече – дори такъв да не бъде взет, не е фатално. Левски и без това трудно ще се класира за Европа.

Но е важно счетоводните баланси да са изрядни, което означава – край с експериментите тип „Левски предложил 800 000 евро за двама от Клуж”. Това не е сериозно, а и вероятно не е вярно (или поне дано). Защото толкова пари са необходими да се покрият задълженията, които са неотложни пред лицензионната комисия. Без тия двама играчи Левски пак ще съществува като отбор. Но дълговете растат лавинообразно, ако не се погасяват.

Никой не го знае по-добре от ЦСКА, който обаче продължава да привлича нови играчи. Целта е ясна – титла, макар да е спорно дали това е най-важно в ситуацията на цайтнот, в която е клубът.

Всъщност може би ходът със Сержиу Буш дава смисъл на целия сезон като финансови операции на трансферния пазар, защото всяко евро за него е чиста печалба. И той трябва да е поуката. Операции тип „Буш” могат да спасят грандовете, но те са плод и на късмет понякога. Не всичко е в ръцете на клуба, защото прогнозирането как ще се развие един футболист в родната футболна среда е мъчна работа. Да не говорим, че е истински удар да намериш младежки национал на страната му без трансферна сума и да го привлечеш, както се случи с Буш в ЦСКА.

Целите за привличане от грандовете в настоящата ситуация трябва да са свободни агенти с договори за не повече от година. Защото всяка грешка и раздяла преждевременно вкарва клуба в нова схема с евентуално отиване на съд и търсене на дължими пари (последна справка – македонският вратар на Левски Наумовски).

Приоритет на двата големи клуба у нас трябва да е стабилизирането и изграждането на система за работа в спортно-техническия сектор. Тимът трябва да бъде граден отдолу нагоре – с млади свои или нескъпи чужди играчи, а същевременно сред тях трябва да има поне двама с потенциал да са конвертируеми на пазара и да донесат печалба. Това никак не е лесна задача.

В момента България е „пета глуха” като пазар на добри играчи, като виждаме къде се търсят футболисти от родното първенство. Литекс продава добре, но задържа футболистите си поне по 2-3 сезона и ги вади навън максимално готови. ЦСКА и Левски време за това нямат – кризата ги задължава да продават веднага, за да вземат свежи пари.

Което прави задачата още по-трудна, нещо като балансиране върху въже, но с тежки ботуши на краката. Хем трябва да подбираш играчи с потенциал и да ги изкушиш да играят за малки заплати заради емблемата и марката, хем да ги продадеш добре и бързо, хем да имаш солиден отбор с амбиции, защото феновете не търпят друго.

Така е в грандовете. Милан има подобни проблеми, макар и нивото да е несравнимо. Очакванията, реалностите и тънкостите на пазара удрят силно по грандовете в наши дни. Никой не робува на това, че си ЦСКА или Левски. Или Милан... Парите говорят във футбола, както и законите на ФИФА.

В тези условия трябва да постигаш това, което историята и огромната фенска маса те задължават да правиш. И за няколко сезона родните Милан и Реал осъзнаха колко бързо минава славата и колко кратък е пътят от върха до дъното.

Падението на Двете кули

ЦСКА не е бил шампион от 2008 г., след което загуби лиценза си за евротурнирите, почти бе пратен в аматьорските групи, изпусна титлата през 2012-а в последния кръг и... общо взето това е за 6 години и половина. А, да – и една Купа на България през 2011-а.

Левски за последно бе първи през 2009-а, оттогава е капо във всички турнири, чака построяване на сектор „А”, който отдавна трябваше да е готов, изживя исторически унижения навръх юбилея си, загуби титла по нелеп начин в последния кръг на 2013-а и... това е. Сега е на ръба да не вземе лиценз.

Три трофея за 7 години за двата гранда общо. А говорим за Левски и ЦСКА, които печелеха средно по около 92 процента от купите у нас на десетилетие до началото на новия век.

Кои са зимните удари?

Левски взе румънски централен защитник, който изглежда добро попадение. Е, няма да има „ефекта Буш”, защото е на 28 години, а не на 21. Но Емил Нину може да направи разликата през пролетта, след като есента защитата на „сините” бе „по-зле от охраната на Кенеди”, както гласеше един култов софийски запалянковски лаф от 70-те години. Черен хумор, но – в целта.

ЦСКА привлече няколко интересни играчи, като Стефан Николич не е непознато име. В Стяуа бе култов герой на феновете с няколко решителни гола, но нататък кариерата му забуксува. И все пак на 24 години той е в златна възраст отново да тръгне по правилния път, а визитката му гарантира, че добро представяне на „Българска армия” може да донесе и касов трансфер на клуба.