#НПН става и за "Не подкрепям националния"

В края на изборния ден, когато всеки от нас ще хвърля по едно или повече очи към студия, отзиви и резултати, за да разбере кой е новият президент на страната, в центъра на София ще се играе световна квалификация.

И нея ще я предават по телевизията, разбира се. България срещу Беларус, ако не сте разбрали кой е двубоят.

Няма да е никак странно и случайно, ако сте пропуснали, че ще има такова зрелище. От неговия изход се интересуват наистина унизително малко хора.

Мачът е важен - да започнем от това. Всяка победа в официална среща е важна при ситуацията, в която е тимът ни. Коефициенти, урни, съответно - лесни или трудни групи в следващите квалификации. Едно на ръка.

Победата е задължителна и за това все пак да се подържа огъня на някаква надежда, колкото и илюзорна да е. Разбира се, че ще е чудо да преборим Франция, Швеция и Холандия за едно от първите две места.

Но поне да не сме след Беларус и Люксембург, ако е възможно.

До събота бяха продадени около 170 билета. Ужасно и унизително малко, без обаче да е изненадващо. Българският национален отбор се е превърнал в символ на антивота на запалянкото у нас, сумиращ целия негативизъм и обезсърченост към родния футбол.

Досега антирекордът ни е около 670 зрители срещу Грузия, пак в световна квалификация през 2009-а. Днес може да падне.

Няма съмнение, че България ще е "черната дупка" на световните квалификации в Зона Европа, когато се прави анализ на посещаемостта в края на кампанията. Поне след страните с някакви традиции и претенции.

След около 4000 зрители срещу Люксембург на старта, сега няма да минат 1000. Само Малта, Лихтенщайн и Сан Марино ще останат зад нас като числа, когато се тегли чертата. Защото, например Люксембург събра над 6000, когато посрещна Швеция през октомври.

При 43-хиляден стадион, на който играе националният ни тим, 10 процента от капацитета като посещаемост е присъда.

И тя е логична, разбира се. Причините дори няма нужда да бъдат анализирани много детайлно.

- Резултатите са ужасни. За пет години в официални мачове сме били Армения, Малта, Люксембург и Азербайджан.

- Съперникът е неатрактивен. Разбира се, Беларус не е Холандия или Франция.

- Тотален балон на огорчение, недоверие, негативизъм и нулево ниво на очаквания от отбора. Никой не вярва, че дори да бием, нещо като класиране е възможно.

- Изборен ден, съвсем други приоритети за масовата публика като интерес.

Така днес все по-ширещото се намерение за вот НПН - не подкрепям никого, който мнозина възнамеряват да упражнят пред урните с бюлетина, се пренася по традиция и върху отбора на България по футбола.

НПН отново, но този път със значение "Не подкрепям националния".

Ако унижението не е достатъчно за хората, които отговарят пряко за този тим, нека те продължават да ни обясняват, че правят всичко възможно и да вдигат рамене зад фасадата на успешните си кариери като играчи отпреди 20 години.

И да ги духа вятърът на "Васил Левски", смесен с ужасната тишина.

Може пък да им дойде просветление, че нещо не е наред, като се огледат за пореден път и видят присъдата на празните седалки.