Стан Вавринка: Роджър Федерер е специален

С непреклонима упоритост и смразяващ с изяществото и мощта си бекхенд, на 29 г. Стан Вавринка най-после успя да подпечата членството си в най-елитните кръгове на мъжкия тенис.

От началото на сезона Стан поддържа статута си на неделима част от Топ 10 с 15 победи в 17 мача и две титли в Ченай и Ротердам.

И въпреки, че не говорим за Федерер, Джокович или Надал, Вавринка може би е тенисистът с най-много прякори в джентълменския спорт. През годините неговият агресивен и взривен стил е вдъхновил феновете да измислят куп игри на думи с имената му, които Стан коментира в интервю за швейцарското сп. „SI Style” заедно с още подробности от кариерата му.

- Кой е любимият ви прякор измежду "Stanimal" (игра на думи с името на Вавринка, която може да преведе като „Стан животното” – б.р.), "Stan the Man" („Стан е човекът” – б.р.), "Stanpion" („Шампионът Стан”) или "Wowrinka" („Уоу Вавринка” – б.р.)

- Повечето фенове използват "Stan the Man", защото беше първият ми прякор, който стана доста популярен. Но аз лично обичам, когато хората ме наричат "Stanimal". Той изразява мощта, която генерирам в ударите и духа ми на корта.

- Специалистите винаги са ви посочвали като един от най-коравите бойци в тениса. Как го постигнахте?

- Това е въпрос на психическа сила. Докато съдията на стола не е обявил резултата все още имаш шанс и трябва да се бориш. Никога не се предавам, колкото и да изоставам в резултата. В тениса балансът на силите във всеки мач може да се промени изключително бързо.

- Как усещахте напрежението на Australian Open, където за първи път защитавахте трофей от Големия шлем?

- Както обикновено. Първите дни в Австралия винаги са специални. Отново се върнаха прекрасните спомени от победата ми през миналия сезон и всичките снимки от церемонията по награждаването. Но през 2015-а започна нов сезон и всички пак тръгнахме от нулата.

- Мачовете ви нерядко се превръщат в петсетови трилъри. Как се справяте с емоциите си по време на тези драматични двубои?

- Имам силни моменти и спадове. Но на най-високо ниво никога не можеш да си позволиш да се пречупиш, защото бързо ще загубиш мача.

- Кой е най-харесваният тенисист в професионалния тур?

- Разбирам се с доста играчи, но Роджър Федерер е специален. Станахме добри приятели през годините, в които преживяхме толкова много неща на корта и извън него. Връзката ми с него е по-силна, отколкото с всеки друг тенисист.

- През последната година един жест изпъкваше много в реакциите ви на корта – опирахте показалеца си към главата. Какво означава това?

- Че има куп неща, върху които съм концентриран в този момент. Истина е, че през последния сезон правех този жест малко по-често, защото знаех, че това ми вдъхва още повече увереност, с която взех важни победи и стигнах до №3 в света. Сега определено мога да контролирам по-добре емоциите си.

- Как се печели психологически един мач?

- Това е силно свързано с тренировките. Всеки тенисист работи не само върху ударите, но и върху концентрацията си. Правим го отново и отново в търсене на максимума, на който сме способни.

- Колко важен е Магнус Норман за вас?

- Той е мой треньор от почти три години, през които наистина се развих много. Магнус е страхотна личност и ме научи да обръщам повече внимание на детайлите, което ми позволява да вървя напред.

- Приятели ли сте?

- Да, прекарваме толкова много време заедно, че би било странно, ако не сме. Забавляваме се доста, но той е мой треньор и съм го наел, за да стана по-добър тенисист. Ситуацията е ясна и на двама ни.

- Какво означаваше за вас да спечелите купа „Дейвис”?

- Това винаги е бил един от приоритети в кариерата ми и моя мечта. За мен е чест да играя за Швейцария и затова вече 11 години съм в отбора за купа „Дейвис”. Трофеят означава наистина много за мен.

- А сега, когато вече го прегърнахте, искате ли го още?

- Да, дори по-силно. Това е красотата на тениса – когато загубиш, понякога имаш шанс да се поправиш. Но дори и да спечелиш, през следващия сезон искаш трофея още по-силно. Купа „Дейвис” винаги ще е важна за мен.