Големите пари не са достатъчно условие за спечелването на ШЛ

В последните години все по-често чуваме, че за успехи на международната сцена трябват приказни бюджети и че футболът вече е сведен до надпревара по отношение на клубните обороти. Без пари, нямаш шанс, повтарят непрекъснато футболните президенти.

Оказва се, че до голяма степен тази мантра е по-скоро градска легенда, която служи за оправдание на спортните провали и ни кара да забравим, че освен стойността на бюджетите и на приходите, футболът все пак си остава спорт, в който огромно значение имат техническите умения, тактическата подготовка, както и късметът. Също като в живота извън терена,

богатството помага, но само по себе си не е гаранция за успех

За да опровергаем популярните представи, разгледахме последните 9 издания на Шампионската лига (от сезон 2005/06 до 2013/14), както и последните 9 класации на „Делойт“, засягащи финансите на най-големите клубове в Европа.

Като се започне от успеха на Барселона срещу Арсенал (2006) и се приключи с триумфа на Реал срещу Атлетико преди няколко месеца, оказва се, че само веднъж най-богатият клуб в света е спечелил трофея и това е именно Белия балет.

Само четири пъти в деветте сезона, които взехме под внимание, до крайния успех е достигнал един от четирите най-богати клуба в Европа – Манчестър Юн (2008), Барселона (2009 и 2011) и Реал. При това едва два пъти финалът е бил между отбори от топ 3 на класацията на „Делойт“ (двата финала между Барселона и Манчестър Юн). Финалите без представител на челната тройка по финансови параметри пък са цели пет.

Още по-интересни са данните от предходните кръгове. От 36-те тима, които са се класирали за полуфиналите от 2006 г. насам, само 22 са били сред клубовете от топ 5 по приходи за съответния сезон, като 7 са заемали места от десето надолу, тоест са били далеч от финансовия елит. Става дума за клубове като Борусия Д (2013), Шалке (2011), Лион (2010), Ливърпул (2007).

2006 г. пък е била наистина вълшебна като несъответствие между спортни постижения и финансови показатели

Тогава четирите полуфиналиста в ШЛ бяха Милан (3-и по приходи), Барселона (6-и), Арсенал (10-и) и Виляреал (извън топ 20).

Друг любопитен факт е, че Интер, който през 2010 г. завоюва КЕШ след победа на финала срещу Байерн (Мюнхен), е бил в по-неизгодна позиция спрямо водача в класацията на „Делойт“ Реал М, отколкото Ювентус този сезон.

Вярно е, че предишното лято нерадзурите бяха похарчили доста пари, за да привлекат Милито, Тиаго Мота, Снайдер и Лусио и бяха осъществили суперизгодната за себе си размяна Ибрахимович – Ето’о с Барселона.

От друга страна, големите удари през 2009 г. ги бяха осъществили други клубове. Така Реал М бе привлякъл Кристиано Роналдо, Кака и Бензема, Робен беше преминал в Байерн, а Ибрахимович, както стана дума по-горе – в Барселона.

А какво да кажем за Атлетико М през миналия сезон?

Дюшекчиите заемаха 20-о място в листата на „Делойт“ с 4,32 пъти по-малки приходи от Реал (120 спрямо 518 млн.)

Борусия Д, финалист през 2013 г., бе 11-и по приходи в Европа. Челси, победител през 2012 пък бе в позиция, идентична с тази на Ювентус на Алегри спрямо Реал М (249 млн. срещу 479 млн. евро или 1,91 пъти по-малко приходи).

Всичко това показва, че макар и трудно, когато един клуб води целенасочена политика, както по отношение на трансферите, така и в спортно-технически план, пробивът в ШЛ далеч не е мисия невъзможна. Големите пари не водят автоматично до триумф в най-луксозното състезание, нито липсата им те обрича на пълна посредственост.

Брутни приходи спрямо успехи в ШЛ (2002/03 – 2012/13)

 Джовани Капуано