Стилиян: Не мога да опиша какво е да ти кажат „Здрав си”

Стилиян Петров си дойде в България и даде пресконференция за първи път от над 3 и половина години. В сряда той ще открие Евро 2015 за юноши до 17 т., което започва в Стара Загора. Последният му лагер с националния у нас бе през ноември 2011-а, а диагнозата „левкемия” чу през март 2012-а. Ето какво каза Стилиян за лечението, за битката си, за подкрепата и за футбола.

„Не може да се опише с думи какво е да си в България. Направиха  ми билета  в 5 ч сутринта, което не бе много добре, но (смее се).

Аз така или иначе не съм мигнал цяла нощ. Мина ми през главата всичко от тези три и половина години. Не знаех дали някога ще се прибера отново в България, когато ми казаха диагнозата. При моята остра форма на левкемия шансовете са 50-50...

Чувствам се длъжен да говоря тук за всичко. Заради подкрепата от вас, журналистите, както и от феновете, от всички в България.

Целият свят сякаш ме подкрепяше. Най-много съпругата ми. Тя остави децата на бабите и дядовците  и единствената и задача бе аз да оцелея.

УЕФА го награждава в сряда

УЕФА ще награди бившия капитан на националния със специална шапка – сувенир, с което го приема в клуб 100 – играчи с над 100 мача за родината си. Стилиян Петров има 106 мача за България и е рекордьор с постижението.

По протокола на УЕФА шапката трябва да му връчи член на изпълкома на централата, а Борислав Михайлов е именно такъв и той ще извърши награждаването. В сряда преди откриването на Евро 2015 за юноши в Стара Загора с мача България – Хърватия (19 ч), ще има и церемония за Стилиян.

Феновете на двата отбора, за които съм играл по 7 години, също ме подкрепиха много силно - "Селтик" и "Астън Вила".  Съпругата ми опитваше да ми предава съобщенията. Пишеха ми хора, които не познавах, просто пращаха писма и предлагаха видове лечение.

Най-трудният момент бе, когато  чух диагнозата. Двамата лекари наведоха поглед към земята, съпругата ми се разплака, тогава в един момент се почувствах съвсем сам.

След това и лечението, което започна веднага. То е много тежко, а и бях далеч от децата. През първата година бях непрестанно в болница. Случвало се е да не ги видя със седмици.

Не мога да опиша с думи какво усетих, когато преди четири седмици ми казаха, че съм здрав. Това е най-добрата новина, която можеш да чуеш! Имаше изследвания на костен мозък, показаха, че не е останало нищо от болестта. Здрав съм, вече мога да го кажа!

Качил съм 39 килограма от болестта. Заради химията и стероидите. А за човек, който е бил във форма преди това, е тежко. Сега тренирам, играя футбол, забавлявам се, но и опитвам да вляза във форма отново. Става бавно.

Не  съм готов да работя от 9 до 5 часа всеки ден. Заемам пост в "Астън Вила", но той е по мое желание като работно време. Повече време отделям на семейството си и фондацията, която основахме със съпругата ми.

Помагаме за изследвания на видове лечения за рак. Едно такова е близо до откриване на вид терапия, която да замени химията. Вече се изпробва с добър успех върху хора. Искам фондацията да помага и на онкоболниците в България и вече имам разговори за това. Помагаме и на семейства да пътуват и да се лекуват в Англия, когато те не могат да си го позволят.

Евро 2015 е възможност за младите играчи. Както и стъпка за тях към европейския футбол. Горд съм, че съм избран за част от това. Ако вляза в съблекалнята преди първия им мач, бих им казал да се забавляват. Да следват мечтите си.

Имах разговори с хора от ЦСКА около кампанията с акциите, но исках повече информация, а не я получих. Не исках да ставам част от нещо, за което нямам чиста и ясна информация. Дали съм готов да помогна? Разбира се, отворен съм за разговори, но искам да знам точно ситуацията.

Болно ми е за това, което става с ЦСКА и "Левски".

Когато влязох на стадион „Васил Левски” се сетих за дебюта ми в националния. Това бе мечтата ми от дете. Гледахме златното ни поколение и искахме да сме като Стоичков, Лечков и Балъков.  Боли ме от това, че не се класираме на големи първенства. Нямаме играчи и в най-големите отбори на Европа... Подкрепям ги, сигурен съм, че това трето място в групата може да е наше, да го грабнем и да се класираме.

Обмисляме с хора от БФС и благотворителен мач в България, но засега сме в ранен етап на разговори за това.