Момчето се завърна

Местното момче беше героят на вечерта.

Не че някой в Мадрид празнуваше. Алваро Мората също не отпразнува мига на своята слава. Може би той се надява един ден да се завърне в Реал.

Мората беше човекът, от когото „Кралския клуб“ се отказа. Хлапето от юношеския отбор, което не успя да пробие сред красавците от представителния тим. Той стигна само до миналогодишния финал в Шампионската лига, когато игра 10 минути като резерва на мястото на Карим Бензема. Нищо повече.

Реал го продаде на Ювентус през лятото и Мората се завърна в Мадрид, за да си отмъсти по най-болезнения начин.

Той изхвърли „Белия балет“ от Шампионската лига. На „Сантяго Бернабеу“, когато до финала оставаха само 33 минути.

Няма да има „Ел Класико“ в Берлин.

Барселона очакваше десеткратния носител на КЕШ, но Ювентус заслужено спечели този сблъсък. „Бианконерите“ постигнаха жизненоважна победа в Торино и вкараха жизненоважен гол на чужд терен.

Реал може да съжалява за пропуските си – някои от сряда вечерта, като например шансовете, които имаше Гарет Бейл, други – свързани с трансферната политика.

Мората беше се разписал в първия мач, а сега му се откри още по-добра възможност за отплата.

Нападателят се възползва идеално от случая. Той укроти с гърди свалената от Пол Погба (героично представяне за завърналия се наскоро след травма халф) и заби топката в тревата, от която тя отскочи и влезе в мрежата, въпреки че Икер Касияс я закачи.

Така вместо историческо събитие, Реал изживя унищожително разочарование.

Европейският клубен шампион от миналата година все още живее върху стари лаври.

Единствените трофеи, спечелени този сезон, са следствия от въпросния триумф – Суперкупата на УЕФА и световната клубна титла.

Обикновено един треньор не може да разчита да остане на „Сантяго Бернабеу“ след подобна мизерна реколта.

Преди мача феновете напомниха за блестящото минало на „Кралския клуб“. Те опънаха гигантско знаме с изображение на героя от първите европейски триумфи – Алфредо ди Стефано.

Дали един ден ще има такова и за Кристиано Роналдо?

Португалецът изравни именно постижението на Ди Стефано, като заби 307-ия си гол за Реал през първата част.

Дузпата изглеждаше спорна, Хамес Родригес падна твърде лесно. Все пак влизането на Джорджо Киелини беше необмислено и реферът Йонас Ериксон бе прав да отсъди най-тежкото наказание.

Роналдо вкара със самочувствие от бялата точка. Той има 10 гола в полуфинали от Шампионската лига, два пъти повече отколкото който и да е друг. Феновете на „Белия балет“ го обожават именно заради подобни рекорди.

Но ако самочувствието, с което отбеляза дузпата, бе най-доброто, което показа португалската суперзвезда, най-лошото дойде след последния сигнал.

Роналдо избяга от игрището, зарязвайки десетимата си съотборници, сякаш изживяваше загубата по-остро от тях.

Това, разбира се, са пълни безсмислици. Португалецът всъщност почти изчезна от кадър в заключителните 30 минути на мача, когато най-добрите положения се разкриха пред Гарет Бейл. Вместо да отвърне подобаващо на критиките обаче, уелсецът даде нов повод да го хулят.

Агентът на Бейл – Джонатан Барнет, този път няма да може да обвини останалите играчи на Реал, че не подават на клиента му.

Напротив, те го търсеха отново и отново с пасовете си в отчаян опит да стигнат до втори гол, но всеки път той ги караше да съжаляват за решението си.

Представянето на Бейл предизвика освиркванията на трибуните. Вероятността той да смени клуба през лятото е огромна.

Същото се отнася и за Карло Анчелоти.

Трудно можем да си представим, че италианецът ще остане в Мадрид, след като Реал на практика изпусна и шампионската титла.

А именно треньорът е най-големият защитник на Бейл. Уелсецът поне успяваше да се озове на стрелкови позиции, което не може да се каже за Роналдо в заключителната фаза на мача.

Като цяло, Реал може да съжалява, че отбеляза само веднъж през първата част. След почивката играчите на Ювентус излязоха по-рано от тунела и побързаха да заемат позициите си на терена в очакване на домакините. Личеше си, че са готови да дадат отпор на „Белия балет“.

Масимилиано Алегри е прекалено интелигентен треньор, за да се опита да се надиграва с Барселона на 6 юни.

Този финал ще бъде с особен привкус за Луис Суарес, който ще се изправи срещу две лица от покритото си с лоша слава минало – Патрис Евра и Джорджо Киелини.

Тези дни уругваецът е нов човек разбира се, но като се имат предвид неуспехите на италианския футбол напоследък, този Ювентус също няма нищо общо с близкото и болезнено минало.