Стан Вавринка - всичко се крие в силата

Това е урок, който го има във всеки учебник, но той продължава да се повтаря във времето. В тениса няма заместител или отговор на решителното налагане на игрова мощ.

Говорете каквото щете за изумително балансираната игра и зрелищната защита на Новак Джокович и за артистичността и комплексността на Роджър Ферер. Шапки долу за характера на Рафаел Надал и многообразието на Анди Мъри.

Но никой от тях няма алтернатива на това, на което е способен Стан Вавринка, когато е във върхова кондиция. Те не могат да победят съперник, който удря толкова силно, толкова близо до линиите и който има смелостта да продължава да го прави, без значение кой е опонентът му или колко голяма и престижна e сцената.

На финала на Ролан Гарос видяхме още едно невероятно илюстриране на тази фундаментална идея на Стан на целунатия от слънцето корт "Филип Шатрие". Швейцарецът, поставен под №8 в основната схема, изнесе открит урок на силно фаворизирания и тенисиста с 28 поредни победи Джокович.

Вавринка спечели в четири сета, обръщайки резултат след загубата на първия и помитайки мечтата на Ноле най-после да вдигне Купата на мускетарите. За три часа и 12 минути той буквално разпиля световния №1, пласирайки два пъти повече печеливши удари от него - 60 срещу 30.

И всичко това от тенисиста с най-грозните шорти в историята на играта...

"Не съм толкова добър, колкото тях. За Голямата четворка говоря. Но съм достатъчно добър, за да спечеля две титли от Големия шлем", скромно заяви Стан.

Причината за това, разбира се, се крие в неизчерпаемата нощ, която се сипе от ръката на Вавринка.

Виждали сме това и преди. Моника Селеш играеше пестеливо, но с много силни и плоски удари, хванала ракетата с двете ръце, които се приземяваха в близост до линиите. Тя можеше да постигне успехите на Щефи Граф, ако не беше онзи психопат, който я наръга с нож в Хамбург и тя повече никога не бе същата на корта.

Кой може да забрави 20-годишния Марат Сафин, който окачи на колана си победа над Пийт Сампрас на финала на US Open 2000, и то с повече от категоричното 6:4, 6:3, 6:3? Могъщият Пийт беше разочарован, но беше и голям реалист, оценявайки по достойнство страхотното представяне на младока. "Момчето се представи твърде добре. Всичко му влизаше", каза той тогава.

В неделя в Париж Джокович изпита нещо подобно. "В крайна сметка той беше по-добрият играч. Няма причина да търся извинения защо се случи така", заяви достойно сърбинът.

"Той просто игра отлично тактически и също така беше много агресивен. Всичко, което мога да кажа, е, че заслужаваше победата."

Другото, което може да се добави към изключителната мощ на Стан, е процентът му вкаран първи сервис - 67%. Това е с с цели девет пункта повече от най-доброто му сервиране на турнира до финала. Някои от началните му удари се забиваха светкавично в центъра на корта, принуждавайки Джокович да оголва ъглите, след което следваше поредният уинър.

Стан може и да не спечели друга титла от Големия шлем. Или пък ще го направи отново. Но той припомни нещо важно през отминалите две седмици. В тениса не е скоростта, уменията или куражът, това което пречупва съперника. Всичко се крие в силата.