Как Арсенал почти стана Недосегаем далеч преди Венгер

Е, 13 години по-късно Арсен Венгер и Арсенал го направиха...

В онзи отбор от 1990-91 г. командваше забележителната защитна четворка Диксън, Уинтърбърн, Адамс, Боулд, зад която блестеше в разцвета на силите си Дейвид Сиймън.

Пол Дейвис, Дейвид Роукясъл и Майкъл Томас бяха генералите на средната линия, а напред Смит вкарваше, но и дубльорът му Кевин Кембъл записа важни голове, особено в края на сезона.

Зад него вършееше Пол Мърсън, играещ най-добрия футбол в кариерата си.

Ветеранът О`Лиъри замести решително Адамс в трудните месеци, когато Тони бе зад решетките.

А в атака един мач като резерва записа един тъмнокож младеж на име Андрю Коул, по-късно продаден на Нюкасъл, а след това преминал за рекордни пари в Манчестър Юнайтед... Останалото е история.

Статистиките от сезона - 24 победи, 13 равенства и една загуба.

Втори, на 7 точки зад шампиона, завърши Ливърпул.

Трети остана Кристъл Палас, а Челси, нанесъл единственото поражение на Арсенал, завърши 11-и с отрицателна голова разлика.

Второто разочарование за тима на Греъм бе загубата от Тотнъм на полуфинал в Купата на ФА, когато Пол Гаскойн вкара знаменития си гол от 40 метра, донесъл успеха на съперника.

Така пред май 1991 г. Арсенал празнуваше титла, без изобщо да съжалява, че само един мач костваше Недосегаем сезон.

Считаше за невъзможно постижението.

А ето, че не било така.

Арсен Венгер го доказа малко по-късно.