ЦСКА - една година в ада

Една година от живота на ЦСКА...

Като негативни емоции е спорно дали последните 12 месеца не донесоха порция, равна на всичко, сервирано на привържениците през предишните 67.

Преди година, на 21 март 2015-а, ЦСКА стартира участието си във финалния рунд на "А" група.

Знаменателен ден.

Мачът с Берое, завършил с бледо 0:0 срещу 9 души, бе фактическото начало на края, който наближаваше неизбежно като онзи с косата на Тери Пратчет години наред в Борисовата градина.

И все пак.

В този ден ЦСКА за първи път не бе воден от треньора си Стойчо Младенов, напуснал след скандал с новия силен човек Юлиан Инджов.

Той пък за първи път седна в ложите на "Българска армия", сложи и шалче, а след мача каза, че клубът няма проблем с лиценза - 10 дни преди крайния срок за подаване на документите за него.

В този ден феновете се разделиха в мненията си за Стойчо и Томов, за Инджов и Манджуков, за бъдещето, за миналото, за централния нападател, за вратаря, за екипите, както и на сектори "А" и "Г". Сигурно само на блондини и брюнети не се разделиха.

Който е бил там в онзи ден, помни каква бе обстановката на "Армията".

Усещаше се, че бурето с барут ще гръмне, но какви ще са последствията никой не е предполагал.

От онзи мач насетне ЦСКА не вкара гол още дълги дни.

Остана пети, не получи лиценз, а Инджов и Манджуков не направиха нищо от това, за което се заканиха, че са в ЦСКА.

През лятото неизвестните бяха повече от поредните победи над Левски, с които засега завърши съперничество №1 във футбола ни.

Клубът а-ха да изчезне, БФС а-ха да го върне в елита, после а-ха да го вземе Васил Божков, а накрая се появи Гриша Ганчев и поне да се започне първенството, па макар и от трета дивизия.

Днес, година след дебюта на Инджов и Манджукови в онзи мач, далеч не най-големият проблем на клуба с трите звезди е, че играе във "В" група.

ЦСКА диша на системи, клубът е в безветрие и безвремие, скован от неясноти.

Феновете си вдъхват кураж, но въпросите са в пъти повече от отговорите.