Върнете ни европейското

Преди 24 лета Италия пропусна Евро 1992, а го спечели Дания.

Четири години по-рано Франция не стигна финалите, а изненадващо ги спечели Холандия.

През 1984-а Франция се възцари, а на финалите нямаше ни Италия, ни Англия, ни Холандия.

Тогава също имаше изненади, инфарктни мачове и емоции.

И до днес помним обрата на французите срещу Португалия в полуфинала от 1984-а.

Или лудия гол на Ван Бастен, който само веднъж избяга на Юрген Колер, и прати зад борда Германия - 1988-а.

Или пък онези датчани, които поред "на номерата" биха всички фаворити и спечелиха титлата от 1992-ра.

Европейското бе марка за класа, а футболът на него - на високо ниво, в повечето случаи.

Това, което УЕФА прави в момента, вероятно е от полза на всички финансово - класираш се, прибираш едни близо 8 милиона евро, телевизиите са доволни, футболът не спира - тече сутрин, по обяд и вечер...

Само че опасно се приближаваме към схема "световно на две години" - защото континенталното първенство стана с толкова мачове, колкото се играят и на това на планетата.

Затова - ето ви различен глас.

Искаме си стария формат, без безкрайни мачове, с по-здрави групи в квалификациите (сега Англия се класира безметежно с 10 от 10 победи) и битка за всяко място.

Не искаме мачове без интрига на финалите, както и групи, от които излиза дори третият тим.

В квалификациите ако си трети, отиваш на бараж.

На финалите - почти сигурно си в елиминациите.

Не, благодаря - футболът с шанс за внезапна смърт - и в квалификации с 1 класиращ се за финалите от група, и с турнир от 8 тима и директни полуфинали, би бил далеч по-интригуващ.

Но модерната игра назад не се връща.

Развитието е само в една посока.

И нея я сочат спонсорите и телевизиите, както и маркетинговите съветници на УЕФА.

P.S. - Със стария формат бяхме далеч по-близо до европейско първенство, отколкото сме днес.

Защото имахме силен отбор, който се изправяше срещу най-добрите.

Днес какъвто и да е форматът, шансовете ни за класиране си остават все същите - мънички.