Не плачете за ЦСКА, не сте искрени

Много сълзи се излязаха в интернет и на страниците на печатни издания в деня, в който - с няколко дни по-рано от очакваното (Sportinglife.bg предвиди датата 18 юли) - едно решение на спортното министерство разплете възела около ЦСКА.

Ние написахме ясно прогнозата ни - след като базите бъдат дадени на едното от двете дружества, другото просто ще се оттегли. Напълно ясно. Няма как да си собственик на ЦСКА, ако не си в дома на ЦСКА.

Само че такъв Ниагарски водопад от крокодилски сълзи не бяхме предвидили. 

Феновете са разделени и това е напълно очаквано. Защото на цесекарите, както и на всеки, който носи в сърцето си някой отбор, им е болно, тежи им, сънуват кошмари и мечтаят велики победи. Объркани са.

Така че феновете, напълно независими от хранилки, медии и трол-нападатели, наистина боледуват и вероятно дълго ще са в такова състояние. И написахме още преди месец - тяхното разделение е физическата смърт на ЦСКА. Не обявяването на възцаряване на едното или другото дружество.

Сълзите на някои хора в медиите обаче не са искрени, затова - благодарим ви, ще ви дадем кърпичка. Не можете да ни трогнете вие, които очевидно и неведнъж сте обявявали, че мразите ЦСКА и го наричате четирибуквие. Не ни пука за вашите сълзи.

Загрижеността ви за това къде отива морала е толкова значима, колкото реакцията ви на въпросите, задавани в този и още няколко сайта къде е същият Господин Морал при "оздравяването" на Ботев с вкарването в него на КТБ, със спасяването на Берое чрез прилагане на изкуствено дишане от държавата и миналогодишното чудотворно финансово изцеряване на Левски, когато някои от олигарсите на страната си назначиха спонсори и изляха системи с пари, за да спасят умиращия.

Тогава вашите сълзи ги нямаше, а написаното тук и на още няколко места в медиите оставаше прието с намигане и лека насмешка. Затова днес не ни трогвате, пък майната му дали ЦСКА е на Божков или Ганчев. Дали се казва Люляче или Армейче.

Клубът пак щеше да го има и без гимнастиката с Етрополе и Литекс, вероятно щеше да е по-единен като маса от привърженици. В коя група - не е важно. Това е отделна тема.

Но вие какъв ЦСКА искате?

Този, който "оздравителната" политика на държавата остави да корозира до неспасяемост, в който бяха вкарани "титани" и всякакви вредители, за да го разядат?

Между другото - някои от вас, които плачете днес за оздравяване и ковете ковчег на ЦСКА, подкрепяхте доста ревностно точно това управление и наричахте онези типове "Митко и Иво". Да не би затова да плачете днес? Че ги няма "Митко и Иво"? Така ги наричаше например един главен редактор, който днес плаче, че умирал ЦСКА.

Че той никога не е бил за никого във футбола, само гледа да е добре със собствениците. Днес ще са Митко и Иво, утре Васил, в петък - Тодор. Примерно. Да не забравим и Кирил, разбира се.

За онзи ЦСКА ли плачете - който бе изкуствено крепен, за да не падне от глинените си крака, въпреки че трупаше дългове със скоростта на обиколка в тренировките за място във Формула 1?

Може би това е мечтаният от вас ЦСКА?