Агер за обезболяващите, Ливърпул, Ходжсън и Роджърс

Даниел Агер, един от най-честните и нормални типове в професионалния футбол на новото време, разкри душата си за датския вестник "Юландс Постен". Обясни защо си е тръгнал от Ливърпул, където имаше адски близка връзка с феновете (ръцете му са татуирани с клубния химн You`ll Never Walk Alone), какви са били отношенията му с мениджърите в последните 10 години, както и защо се отказа от футбола преди 40 дни, едва на 31 години.

Ето част от нещата, които Дани Агер имаше да каже, а те са показателни.

"Не можех да си контролирам тялото. Беше 8 март 2015-а, лежах на земята и не ме болеше нищо. Просто треперех."

По-рано същия ден Агер извежда Брьондби като капитан срещу Копенхаген в голямото дерби на Дания. Играе само 29 минути преди да го сменят.

Припада в медицинската стая на стадион "Паркен" и му се губят моменти.

Дани не трябва да играе в този мач, защото е контузен. Но никой не може да го спре и казва на треньора и ръководството, че няма да пропусне дербито. В седмицата преди мача се тъпче с обезболяващи, което е правил и преди в кариерата, но явно този път тялото просто отказва да се подчини.

Това е последният ден, в който Агер приема такива медикаменти, които нарича "наркотик".

За 8 години в Ливърпул между 2006-а и 2014-а стана звезда, върна се в Брьондби за още един сезон. Има 384 мача в кариерата си, от тях 232 на "Анфийлд", в някои и като капитан. Изведе десетки пъти Дания с лентата, игра на световно и европейско. Но тялото му накрая се счупи.

В последните 36 месеца преди да се откаже, по собствените му думи, е играл на 70 процента от физическите способности на организма.

"Проблемът е странен. Аз съм хипермобилен, още от дете е така. Това означава, че ставите ми поемат твърде много натоварване. Мускулите и костите също, но най-вече - ставите."

От години Агер пие толкова силни обезболяващи, колкото дават на пациенти преди операция или с ревматизъм, артрит и други заболявания с остри кризи.

"Гадно е, осъзнавам с какво са ме тъпкали през годините, никога не е било против волята ми. Накрая не можех да издържам, след онзи мач срещу Копенхаген спрях да приемам обезболяващи."

Онзи ден е кошмарен. Съотборникът му Мартин Орнсков с ужас го вижда да заспива в минутите преди загрявката, тъй като двете изпити хапчета в деня на мача са твърде силни. Налага се да му дадат шот с кофеин и енергийна напитка, но ситуацията се влошава.

"Чувствах се ужасно в съблекалнята и на загрявката. Просто сложих фланелката и си казах - давай, трябва да играеш. Но..."

Тялото не издържа. Преди това и съзнанието не издържа. Съотборниците му са объркани от капитанската мотивираща реч, обикновено довеждаща ги до еуфория със силата и искреността си. Този път Агер говори мудно и несвързано, видимо не е на себе си.

В първите минути опитва да отиграе лесна топка с глава, но не я вижда и тя пада на ръката му. Дава сигнали към скамейката. Няма смисъл. Не помни пътя към съблекалнята и медицинската стая, а там припада.

През това лято се отказа, тялото му е като разглобено, но спира преди 14 месеца да пие обезболяващи след онзи случай.