10,3 секунди, разбили мечтата на Фюрера

Олимпиадата през 1936-а бе идеалната сцена за Адолф Хитлер.

Неговото шоу, което да налее гориво в пропагандата на Арийската расова доминация.

Но един човек разруши този имидж. 10,3 секунди - толкова му отне на Джеси Оуенс, за да го направи. Толкова продължи събитието, което промени и неговия живот завинаги.

Победата му на спринта на 100 метра разкъса мечтата на Хитлер, който гледаше от трибуната на стадиона в Берлин. Шампион на най-класическата олимпийска дисциплина, най-чаканата, най-популярната, стана тъмнокож.

Фермерът от Щатите, абсолютен аматьор и внук на роб, стана първият американец с четири златни олимпийски медала в едни олимпийски игри.

Освен това Оуенс се превърна в символ на това как един човек трябва да бъде оценяван и коронясван според уменията му, а не расата и цвета на кожата.

Нещо повече - той отказа да вдигне изпъната ръка за поздрав към трибуната с нацистката върхушка, а отдаде чест от почетната стълбичка, като войник. Което допълнително е разгневило Хитлер и хората около него.

80 години по-късно светът ще си спомни за онези събития с филма "Раса", който се очаква да е голям хит. Дъщерята на Джеси - Марлен Оуенс, разказва, че баща и е успял да разбере какво точно е постигнал, години по-късно в живота му.

"Той оценяваше постижението си и се гордееше с него, но много по-късно - разказва Марлен в представянето на филма. - За няколко часа, дни или месец, той бе най-известният човек в света."

Стигаме и до вечния спор - имало ли е ръкостискане между Хитлер и Оуенс, както се пише и говори? Марлен отрича:

"Не мисля, че такова нещо се е случило. Хитлер е бил посъветван да не поздравява атлетите, защото ако стисне ръката на германския спринтьор, трябва да го направи и с останалите. Той обаче е напуснал стадиона веднага, щом баща ми е спечелил бягането."

Расовите предразсъдъци пречат на бързината на Джеси Оуенс още от студентските години. В Университета в Охайо цветът на кожата му е причина да не получи стипендия. Не е допуснат да живее и в общежитията на учебното заведение, което 20 години по-късно би било немислимо.

"Филмът е най-точното представяне на историята на баща ми - казва Марлен, която е една от първите, видяли лентата преди премиерата и. - Някои факти дори на нас в семейството не ни бяха известни, но ги проверихме и са точни. Например, че олимпийският комитет на Щатите е говорил с Джеси и го е питал дали не иска да пропусне игрите заради случващото се в Германия. Той е отказал."

Филмът предлага и разказ на очевидец - 13-годишната тогава Хилдегард Фрейзър е участничка в гимнастическото шоу на терена преди закриването на игрите, станало точно около спринта и победата на Оуенс. Днес 93-годишната дама живее в Шотландия и авторите на продукцията са я открили.

"Хитлер просто се обърна и си тръгна - разказва Хилдегард. - За мен, като едно дете, това не значеше нищо тогава. Ние бяхме там, за да изживеем емоцията, бяхме тренирали около година изпълнението си. Бягането на Оуенс бе произведение на изкуството и целият стадион му се наслади. Никой не спести аплодисментите си за победата му."