Непримиримата Ивет в "обречения" спринт

Осма на олимпийския финал.

Не носи медал, не носи почетно място сред водещите новини на световните агенции.

Далеч от блясъка на шармантната Илейн Томпсън, която вече сложи короната на "най-бърза" на планетата със злато на 100 и 200 м.

Ивет Лалова обаче ни донесе огромно удоволствие да я гледаме, да чакаме бягането и сред тези атлетки-антилопи, с които вече близо 15 години мери сили.

Да опитваш да пробиеш в двете спринтови дисциплини на 100 и 200 м, когато на планетата има нации като САЩ, Ямайка и Великобритания, направо е смело и нахално.

Българката обаче никога не се примири да е някъде в списъците, без амбиции. Да е част от фона.

Наричаха я "най-бързата бяла жена" на планетата. Вече тази титла отива при холандката Дафне Шиперс, взела среброто.

Но ако има титла за непримиримост и спортен хъс, трябва да я дадат на Ивет. И да не и я връчат, ние ще се погрижим за това.

Българката със сигурност е най-чаровната атлетка в Рио, като излъчва желание за победа, достойнство в това, че не е спечелила, удоволствие от самия факт, че е там - в елита на световния спринт.

Ивет символизира спорта като такъв - надпревара, състезание, но и огромна емоция за участници и зрители.

Преди 10 години мислехме, че може повече да не я видим на пистата при най-силните.

Такава контузия получи, че не и даваха много шансове да успее да се състезава отново на нивото, което бе стигнала с четвъртото и петото място на игрите в Атина 2004.

Тя не само се върна, но и неизменно опитва да се надбягва с най-бързите.

Само един факт, който да илюстрира - ако вече не ви е ясно - за каква конкуренция става дума в 100 и 200 м при жените.

В полуфиналните серии отпаднаха Симоне Фейси (Ямайка) и австралийката Ела Нелсън, които бяха сочени сред фаворитките за топ 6 от букмейкърите. И дадоха времена в полуфиналите, достатъчни, за да са около пето-шесто място на финала.

Ивет бяга на полуфинала за 22,42 секунди. На финала фиксира 22,69. Това е чудесен резултат, но при условие, че имаш две атлетки, паднали под 22 секунди...

Това са статистики и детайли, цифровото изражение. Българката направи това, за което отиде в Рио. Доказа на себе си и нас отново, за пореден път, че не се предава да гони мечтата си и да е в елита на спринта.

И е там.

Осма или първа... разликата е в това, което ти слагат на гърдите.

А това, което е вътре в тях, не е по-малко важно.