Последният гений на Англия

Талантливите хора имат нужда от достатъчно вдъхновяващо място, където талантът им да избуи необезпокояван. По време на изгнанието си през 19-и век Виктор Юго живее в "средата на нищото", както сам го нарича. Остров Гърнзи, в Ламанша, ничия територия между Франция и Англия.

През 90-те години на терените на английския футбол твореше един самороден гений, израснал именно там. Матьо льо Тисие, както е по рождение с френския му аромат, Мат ле Тисие, както го наричаха британските фенове и коментатори. За по-лесно.

Независимо как сте го запомнили, ако въобще сте го гледали, той бе феномен. Неповторим с ударите си, пасовете, головете - цяла поредица попадения, които направо те оставят със зяпнала уста. И с това, че никога не изневери на първия и единствен клуб в кариерата си.

На 30 август 1986 г., ще рече - 30 години преди наши дни, Мат льо Тисие за първи път игра в професионалната лига на Англия. В този ден той облече червено-бялата фланелка на Саутхемптън срещу Норич, като едва ли е предполагал, че никога повече няма да я свали. В преносен смисъл, разбира се. Тя сякаш пасна идеално на тялото и душата му.

През онова лято трябваше тримата братя Льо Тисие да се появят в английския футбол, но по-големите му братя Карл и Кевин отказаха предложенията за договори със Саутхемптън и Мидълзбро. Не искаха да напускат Гърнзи, родното им място. Татко им Марк години по-рано бе минал проби в Арсенал, но без успех.

Футболно семейство.

Мат, колкото и изненадващо да ви изглежда с оглед стила му на игра, счупи три рекорда на спринт в училищните си години. Бе най-бърз на 75 метра, както и на 55 с препятствия. Днес дори той се изненадва, когато се сети за това. На терена не се отличаваше нито със скорост, нито с желание да тича като атлет.

И нямаше нужда. Той бе последният гений на английския футбол. Натурален и неподправен с ароматите на модерната игра, медиите, имиджмейкинга и т.н. Просто един естествен, надарен със свръхталант футболист.

Та Мат нямаше 18, когато дебютира за Саутхемптън в онзи горещ ден през 1986-а. Това бе по-малко от месец, след като Марадона бе вкарал гола си с ръка срещу Англия.

За тийнейджърът да "мине през водата до Южния бряг" не е лесна стъпка. И особено, когато първият човек, с когото трябва да работи в юношеските формации на Саутхемптън, е "едно кораво и нервно копеле" - севернякът Дейв Мерингтън, който изглежда всеки ден, сякаш нещо не е наред от сутринта.

Льо Тисие си припомня как е бил наказван да тича 2 мили от Мерингтън всеки път, когато не е давал навреме прането си след тренировка. Но и Мат, и един друг член на академията на "светците" по това време - Алън Шиърър, казват със страхопочитание: "Уроците на стария Дейв ни помогнаха много."

Дисциплината и голямото бягане в тренировъчния процес не са силата на Льо Тисие. Въпреки ученическите рекорди, той предпочита да си играе с топката, не без нея.