Невероятните приключения на британците в Италия

Джо Харт търси спасение в Торино, но следва път, по който невинаги се върви гладко

Sportinglife
Sportinglife 12:00 ч., 31 Авг 2016
0
4327

През 60-те години започнаха и култовите случки извън терена на британците в Италия. Шотландските нападатели Денис Лоу и Джо Бейкър преминават в Торино през лятото на 1961-ва, като Лоу струва 100 000 лири от Манчестър Сити, а Бейкър - 75 000 от Хибърниън.

Трябваше да са звезди...

Но не става така. Седмица след пристигането им, неразделните британци са снимани от папарак в ресторант, а Бейкър забива юмрук на досадника.

След още месец блъска "Астън Мартин"-а си в паметника на Гарибалди в центъра на града, като травмите му са доста сериозни и се налага дълга операция. Не играе близо 2 месеца, а след това се затваря в апартамента, който клуба му е дал, и се изолира от всичко.

Неслучайно Арсенал бързо решава да върне Бейкър на Острова. Лоу пък подписва с Манчестър Юнайтед, където става легенда.

70-те години са на затишие по остта "британски износ във футболна Италия", но идват 80-те и огромните финансори ресурси на водещите клубове на Апенините влизат в действие.

Марк Хейтли и Рей Уилкинс подписват с Милан, но хващат тежък период за клуба - току преди идването на тримата холандци и старта на златната ера. Все пак Хейтли става култова фигура за ултрасите от Fossa dei Leoni (Ямата с лъвовете, както се нарича най-коравата групировка на Милан от 80-те и 90-те).

Наричат го Атила заради стила му да мачка бранителите във въздуха и да води отбора с личен пример. Хейтли забива култов гол срещу Интер - победен в дербито, като сгазва във въздуха защитника на съперника Фулвио Коловати. Наскоро миланистите издигнаха хореография, възпроизвела това попадение, пак преди дерби на града.

И Уилкинс, и Хейтли обаче, не стават водещи фигури и звезди на Милан, за разочарование на Берлускони.

По това време Греъм Сунес вече всява паника дори сред съотборниците си в Сампдория с лудостта в съблекалнята и абсолютния отказ да научи италиански. А идва с репутацията на капитан и лидер на Ливърпул, който по това време господства в Европа.

На Йън Ръш, който също сменя Ливърпул с Италия - но с Ювентус, пък принадлежи култовата фраза "Тук е като в чужда държава"... Да, така е Йън - начинът на живот, футболът, отношенията и, разбира се, времето, са съвсем различни в Италия спрямо Албиона.

Уелският голаджия вкарва 14 пъти за Юве през сезона, който се оказва единствен за него в Италия. Освен проблемите на терена, където, както сам казва: "Не изпитвах удоволствие от играта", Ръши се разболява и от хепатит през пролетта и пропуска последните мачове.

Идва лятото и Кени Далглиш, играещ мениджър на Ливърпул, си го прибира на "Анфийлд", където Йън става най-добрият реализатор на клуба (а вероятно и на Великобритания) за всички времена.

Историите на Тревър Френсис и Дес Уокър в Сампдория, обявени за пълен провал с по 1-2 мача, на Ашли Коул в Рома и Мика Ричардс във Фиорентина от последните сезони, са доказателство, че адаптацията на британците в Италия е сложна.

Рядко някой попада като риба във вода там, както стана с Дейвид Бекъм в Милан, но пък Бекъм се адаптираше навсякъде, нали? Той просто е харизматичен и готин, освен че бе добър играч.

А и привличането му в един и без това много силен тим на "Сан Сиро" имаше колкото футболен, толкова и маркетингов план зад себе си. Е, има успешни и неуспешни трансфери на британци в Италия.

Има хитови играчи, провали и такива, за които тифозите не искат да си спомнят.

И - някъде далеч, далеч отделно от всички тях, е Пол Гаскойн. Несравнимият, единствен, велик, луд и колоритен Газа.

Историята му в Италия е материал за книга.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията