Последната велика нощ на Амстердам

Има футболни мачове, които разделят историята на играта в две графи - "преди" и "след".

Такива, които срещат миналото с бъдещето или просто са между двата най-добри отбора на поколението, ерата, времето. И светът ги чака, за да види нещо, за което ще се говори с десетилетия.

На 14 септември 1994-а един такъв мач се игра в Амстердам. Не си представяйте обаче луксозната обстановка на "Амстердам Арина", един от първите модерни и мултифункционални стадиони на планетата.

Не, за него е още рано.

На онзи 14 септември Аякс и Милан излязоха в една типична арена за 20-и век, който вече си отиваше. "Олимпийш" (Олимпийски стадион) в града прие двубоя, за който се говореше като за среща на двата отбора, прескочили вече в следващия милениум.

Аякс - най-свежият и напредничав млад тим на планетата, пълен с иновациите на Ван Гаал, с таланти, лудост, атакуващ потенциал и едновременно баланс.

Милан - европейският шампион, прегазил 4 месеца по-рано непобедимата Барса на Кройф в Атина и свалил я от трона на №1 в света.

Може спокойно да се каже - това бе сблъсъкът на бъдещето.

От едната страна отрупаният със слава Милан (три европейски корони за предишните 5 години). С предводител Фабио Капело, млад и вече успешен треньор (48 години).

От другата - Аякс с цялата му амбиция и футбол на бъдещето, воден от 43-годишния Луис ван Гаал.

Логото, химнът, атмосферата на Шампионската лига бяха там. Но не и стадионът, като двамата треньори се свряха в примитивните кабинки за резервите, типични за съоръжение от миналия век. Имаше нещо романтично и истинско в цялата обстановка, въпреки очакванията за футбол на бъдещето.

Теренът също беше олдскул - кален и наводнен, топката, отскачаща мъничко и неособено правилно... Една препратка към миналото и едновременно към следващото десетилетие, което се очакваше да диктуват тези два клуба.

Това бе мачът, в който Европа наистина се възхити за първи път на отбора на Ван Гаал, а италианският "Гадзета дело спорт" го нарече "пратен от Боговете". Тактиката на треньора, преливаща от 3-5-2 в 3-4-3, в 3-1-2-3-1... В каквото си поискате.

"Всички произведения на изкуството трябва да са белязани от възможности за подобрение, от творчество, а не схематичност", коментира системата на игра на Аякс "Гадзета".

Триото Дани Блинд - Франк де Бур - Михаел Райзигер управляваше нещата откъм гърба на отбора. Пред тях вършееше Франк Рийкард, доскоро играч точно на Милан, който знаеше всичко за... всичко.

"Той не бе с един ход напред. Поне с три паса напред!", казваше за него Ван Гаал.

На крилата Марк Овермарс и Финиди Джордж летяха, Едгар Давидс добавяше твърдост към ерудицията на Рийкард, а до тях Роналд де Бур, универсален и без точен пост във футбола в цялата му кариера, бе просто фантастичен.

Атаката бе от 18-годишният Патрик Клуйверт, поставен до изключителния Яри Литманен, който бе нещо като Гари Каспаров на терена. На вратата бе Ван дер Саар - изумяващ с ръст и подвижност.