Последната велика нощ на Амстердам

Извадете Блинд и Рийкард от тези 11 и получавате средна възраст от около 22 години. Срещу отбора-машина на Капело!

Милан дойде в Амстердам без Алесандро Костакурта, Кристиан Панучи, Деметрио Албертини, Марко Симоне и Даниеле Масаро. Основни играчи, ще кажете.

Но на терена бяха Франко Барези, Паоло Малдини, Роберто Донадони (световни вицешампиони с Италия от същото лято), Рууд Гулит, Звонимир Бобан и Деян Савичевич.

Нямаше никакво значение.

Аякс доминираше тотално през първото полувреме, като Гулит се загуби някъде между подвижните атакуващи играчи на Аякс и приятеля му Рийкард, спрял всякакви топки към него. Моторът на Милан изобщо не запали, за да даде обороти на отбора.

Все пак на почивката гостите се оттеглиха при 0:0 и опитваха да си дадат кураж, че могат да контролират нещата. Никакъв шанс.

В 50-ата минута Роналд де Бур вкара. Той тръгна почти от центъра, размени двойно подаване с Клуйверт, докато наоколо всичко в бяло и червено се движеше пъргаво и Милан се обърка кой кого да покрие.

Факлите озариха "Олимпийш", както се казваше 39-хилядната арена в Амстердам, използвана от Аякс за европейски мачове.

Последваха 14 минути, които накараха всеки европейски отбор да преглъща с лек уплах. Домакините заиграха преса в полето на Милан, като не позволяваха на европейския шампион да излезе от половината си. Финиди използва една отнета така топка и стреля в гредата.

Литманен започна нова атака в 64-ата минута, дриблира грациозно, пусна вляво на Овермарс и се втурна в наказателното поле. Крилото излъга с лекота Стефано Нава, центрира и Барези не успя да пресече паса. Финландецът Литманен стреля от въздуха, труден удар, но за него невъзможни неща нямаше - 2:0.

Гейм, сет, мач.

"Туеее нууул", крещеше Еди Пьолман, коментаторът на холандската телевизия. Стадионът щеше да се срути. Аякс играеше футбол като на електронна игра. Нещо повече - като на детска игра в квартала, където всеки иска голове, а децата се познават толкова добре, че се намират и с вързани очи.

Агресивни и гладни, аяксите не спряха до края. Де Бур, Оверварс и Клуйверт можеха да вкарат още. Капело гледаше отстрани как е надигран отборът му, без да може да се намеси.

След тази нощ, в която Амстердам вероятно за последен път до днес видя велик Аякс, дойде един от най-паметните сезони в историята.