Единственият начин

Треньор по футбол написал книга.

Звучи малко като виц, но е истина. В смисъл - поне в България звучи като виц...

Разбирането за футболните ни хора - с цялото уважение към голяма част от тях, се разминава с възприятието ни за онези, които пишат.

Кога му е останало време на Христо Янев да напише романа си "Единственият начин", ето това остава загадка.

Как е вмъкнал писането и мисленето върху историята между заниманията, които традиционно асоциираме с треньори и футболисти у нас?

По кафенетата е твърде задимено и шумно да се концентрираш дори да слушаш, камо ли да четеш. Да не говорим да писане, и то на история, на роман.

Дискотеките - трудна работа. И като добавим, че да си треньор на ЦСКА, какъвто Янев беше от юни 2015-а до септември 2016-а, е доста изтощаващо като време и усилие, а и като ангажименти извън процеса на тренировки, мачове, тактически подготовки, анализи на съперници и публични изяви...

Направо е чудо.

Янев, който от известно време прави изключително приятно впечатление с поведението и изказванията си, се оказва доста различна личност от общоприетия профил на футболния човек у нас.

Помним как като действащ играч бе противоречива фигура и в този аспект. Около него имаше скандали с изказвания към репортери, а и други - извън терена основно.

Но едно от най-силните качества е да можеш да се учиш и да намираш себе си в годините. Животът учи, но ако има кой да слуша и записва.

Янев днес е някакъв добър пример - не защото е написал книга само по себе си. А защото изобщо е различен.

Защото при предизвиканото му самонапускане на ЦСКА не каза и една лоша дума за ръководотели или играчи.

Защото днес, когато Нефтохимик загуби, не се оправдава със селекция или подготовка, която не е правил - за разлика от куп негови колеги.

И най-хубавото в тази история е, че Янев дори не е сам. Забелязва се поява на млади хора във футбола ни, които опитват да излязат от калъпа.

Александър Томаш във Верея е друг пример. Впечатляващо е как след всеки мач - спечелен или загубен, той говори за подобрение, усъвършенстване, мислене на терена.

Съвсем отделен е въпросът дали тези различни типажи ще успеят в джунглата. Но със сигурност предизвикват симпатия поне с поведението си.

Останалото е въпрос на отношение и нагласа към футбола - какво е по-важно:

Да вървиш по правилния начин или да доставяш резултати сега и веднага на всяка цена?

За някои явно правилният начин е "единственият начин", казано метафорично.

Пожелаваме им успех.