Незабравимите 11

Никола Котков

Още една легенда на Локомотив намира място в състава на Незабравимите.

Котето носи екипа на "железничарите" 12 сезона, след като тръгва от юношеските отбори на клуба. Градивен, остър и винаги свръхмотивиран на терена, с левачка, от която неведнъж топката се изстрелва като с оръдие.

Ще има големи спорове кой да бие преките свободни удари в този тим - той, Начко, Бенкса...? А може да се редуват и няма да е изненада, ако редовно вкарват.

Котков се събира с приятеля си Георги Аспарухов в Левски, когато е на 30 години. След само два сезона обаче съдбата реши двамата да останат заедно. Да останат съотборници и след катастрофата на Витиня през юни 1971-ва. Заедно са и в този тим, като дори в снимката им решихме да не ги разделяме.

Георги Аспарухов

Гунди е символът на Левски, останал в паметта на всеки, който подкрепя този отбор. И на всеки, който го е гледал. Централен нападател с маркова игра с глава, той би бил идеалният лидер на атаката в този звезден оркестър.

Аспарухов е най-голямата деветка в историята на България, а единият от двата най-големи клуба у нас кръсти стадиона си на него.

Трудно е да кажем или напишем нещо, което вече не е казвано или писано за него. Герой от митологията, отишъл си твърде рано в катастрофата на Витиня, когато е едва на 28.

Вкарва за България на световното през 1966-а, а играе на още два Мондиала, преди смъртта да спре устрема му към вратата на съперника.

Днес щеше да е на 73.

Дали биха били добър отбор? Няма как да разберем, но немалко от тях са играли заедно...

При толкова класа, сигурно е, че тези 11 щяха да са зрелище за гледане. Затова и ги "пускаме" в тази офанзивна формация с двама защитници и поне 7 нападатели сред останалите 8 полеви играчи.

Заради това, което сториха на терена, те остават Незабравимите във футбола ни.