Герои, неосветени от прожектори

В деня, в който очите на нацията бяха насочени към Мелбърн, няколко невъзпяти герои на спорта ни стартираха в 10-километров спринт върху ски.

И, когато спираха да поемат дъх, стреляха точно в мишените по трасето.

Биатлонистите ни взеха злато и бронз - Владимир Илиев бе първи, а Красимир Анев - трети, на европейското в Полша. Другите ни състезатели също се представиха силно. Не е изненада, но не е и за подминаване в телеграфен стил из рубриките.

Разбира се, светлините на прожекторите останаха за Григор Димитров и епохалния му полуфинал с Надал. Няма как да е, когато светът гледа вперено драмите на Australian open, а тенисът е далеч по звезден и популярен спорт от биатлона.

Но те, мъжете и жените върху ски и с пушки на гърбовете, са свикнали с това. За тях никога не е било предизвикателство да са звезди.

А вие ако искате да махнете с ръка, кажете - европейското в Полша не е световна купа, не е световно или зимна олимпиада. Там не се състезава каймакът на биатлона.

Да, такава е фактологията. И това прочетохме. Но е толкова неприлично да го чуем като анализ, колкото например - "Лудогорец игра в Шампионската лига, защото Цървена Звезда и Виктория Пилзен са много слаби". Или "Григор спечели турнира в Бризбън, но там ги нямаше Мъри и Джокович."

Всъщност, биатлонът ни не търси светлини, камери и слава. Нито има огромни субсидии от държавата, предвиден е с около 1,1 милиона лева за 2017-а.

При скъпата екипировка, пътуванията и лагерите за немалко състезатели (11 мъже и жени стартираха на европейското), това - естествено, не е кой знае какво. Не че някой се оплаква. В този спорт няма традиции на мърморковци.

В биатлона нашите са "втора ръка" - карат със ски, които най-добрите нации са използвали поне сезон-два по-рано.

Вакса, оръжия, възможности за подготовка - разликата между българските състезатели и тези на Русия, Германия, Норвегия и Франция например, е като да играеш с ракета на някоя от водещите марки, правена за теб преди месец, и с такава отпреди 2 години за масова употреба.

Нека не звучи като оплакване от страна на биатлонистите ти, защото те не са от хората, които се оплакват. Но ключови фактори и атрибути ги поставят на стъпало или две под водещите нации и състезатели.

А спортът, за мнозина вероятно маргинален е неособено важен, е невероятно изпитание за физика и психика с комбинацията от ски бягане и стрелба.

Подготовката е убийствена, хора като Владо Илиев и Краси Анев в летните си месеци на ваканция тичат по 20-ина километра на ден, за да не излизат от форма. Не се брои за тренировка, а за "да останеш в кондиция".

Лагерите са с огромни натоварвания. Може да се напише книга за това, което се случва на Белмекен на старта на цикъла от подготовката. Сезонът не е никак кратък и ако нямаш основата с физическата подготовка, няма да издържиш.

И всичко това, за да водиш неравна, но никога примирена битка с елита.

През миналата година имахме челни места в стартове за Световната купа, където са най-добрите. Имахме пак медали от европейско. Преди дни Анев взе сребро. Сега - Илиев стана шампион.

Успехите ни в биатлона не са новина, напук на всичко.

Кулминацията бе преди 19 години, когато се изумихме как Екатерина Дафовска взе злато на олимпиадата, а какъв отбор имахме тогава при жените!?

Днес по-силни са мъжете, но не това е най-важното - спортът, който е изключително популярен в планинските местности на България, не спира да дава герои.

Невъзпяти, неосветени от прожекторите.

Но спортни личности, които заслужават само уважение.