Защо Ливърпул е Робин Худ?

Срещу Бърнли тимът на Клоп се измъкна, но проблемът срещу такива съперници е очевиден

Динко Гоцев
Динко Гоцев 07:50 ч., 13 Март 2017
0
3374

Ливърпул се измъкна "през комина" срещу Бърнли и спечели с 2:1, отваряйки добър аванс в битката за четвъртото място. Важни три точки, разбира се. Като всеки три точки, спечелени в лудницата, наречена Висша лига.

Има само един проблем. Мачът бе взет с късмет, а не с контрол, добра игра и създаване на традиционните положения пред вратата на съперника. На Ливърпул просто този път му провървя.

Но защо Бърнли изглеждаше далеч по-опасен на "Анфийлд", отколкото Арсенал миналата седмица? Как тогава гостите бяха надиграни безапелационно, а сега малкият тим, спечелил общо 2 т. навън през сезона, си заслужи поне една в дома на "червените"?

Един лаф става все по-популярен в Англия. Ливърпул бил като Робин Худ - взимал от богатите и силните, давал на малките и бедните.

Точки, разбира се. Не пари.

Ако сложим въображаема разделителна линия между топ 7 във Висшата лига - с Евертън в нея (47 т., на 2 от Манчестър Юнайтед), имаме 6 съперника за отбора на Клоп от първата седмица и 13 от втората.

Срещу тези от елита, Ливърпул е взел 22 точки в 10 мача. Срещу останалите е натрупал 33 в 18. Процентно, несравнимо по-добро е постижението срещу далеч по-силните (на теория) съперници.

Ливърпул още не е победен през сезона от никой от тези в топ 7. Предстоят му мачове с Манчестър Сити като гост и Евертън у дома. Останалите 8 до края обаче са проблемни...

Какъв е този синдром и има ли спортно-техническо, психологическо или друго обяснение?

Срещу Бърнли се видя нещо, което в играта на Ливърпул е вече хроничен проблем. Отборът лесно е "мачкан" физически - губи първа и втора топка в единоборствата, а това е есенцията на английския футбол, когато той се играе от Бърнли, Стоук и Съндърланд. И не говорим за ритане и блъскане, а за стратегия и организация.

Дълъг пас, спечелена топка във въздуха, падаща в пространството между халфовете, където по-бързи и смели са пак играчите на Бърнли. Следва остър пас и атаката се развива в рамките на секудна-две.

Скоростта на футбола в Англия е такава, а тревата толкова бърза, че изпуснеш ли първия пас да тръгне, преследваш цялата атака. Лалана, Джан и Вайналдум закъсняваха и гонеха сенки в средата на терена, а с това - поставяха в същото положение и защитата.

Ливърпул губеше всичко през първото полувреме и се подобри пренебрежимо малко през второто.

Статистиката показва, че титулярни халфове на домакините са направили общо 2 успешни шпагата. Те са трима - Лалана, Вайналдум и Джан. Резервата Лукас добави още един. Три шпагата с отнета топка за 90 минути в халфовата линия.

Насреща Бърнли нареди петима, и то - все биткаджии. Те имат 11 шпагата, като само един е неуспешен. Първо правило за успех в месомелачката на английския футбол, където не играят изтънчените тимове с европейски полъх (тези от върха) - не губи единоборства. При 3 срещу 5, и то несравними като физическо присъствие, ясно бе на чия страна ще е предимството.

Лестър отвя така Ливърпул преди 2 седмици.

Това бе най-яркото доказателство, че когато си бавен в мисленето и не слагаш бързо крака и главата си в единоборството, Висшата лига не ти прощава. Първият и третият гол на Лестър дойдоха от "заспиване" на играчи на Ливърпул.

Малко по-рано по същата схема отборът на Клоп загуби от Хъл. След като на "Анфийлд" този отбор бе разбит с 5:1 през есента. Просто тогава изобщо не успя да вкара играта в своето темпо и русло.

Бърнли спечели с 2:0 домакинството си срещу "червените" в началото на сезона, въпреки че на практика нямаше топката - 28:72 процента владеене.

Не ти трябва да я притежаваш, да си я подаваш по ширина и да се чудиш как да пробиеш. Печелиш я в единоборство и я пускаш в пространство, където острите ти нападатели поставят в напрежение защитниците.

А защо отбраната на Ливърпул се обърква в такива моменти?

Когато единоборствата са в зоната между защитата и халфовете, загубената топка поставя дилема: Да тръгнеш за нея в спор и да оголиш зоната си. Така, ако бъдеш изпреварен, задължително става опасност. Или да останеш на позицията си и да дадеш на съперника време да тръгне срещу теб с топката, която печели без бой.

Матип, Клаван, Клайн и Милнър - защитната четворка на Ливърпул в мача, често миксираше двата типа поведение. И все - без успех. Защото това е като да избираш дали да те обесят, или да те разстрелят.

И това идваше заради сплескването на халфовете пред тези четиримата от полузащитата на Бърнли.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията