Те донесоха първата титла на сър Алекс

Брайън Маклеър

Привличането на Кантона промени ролята му, като шотландецът се принуди да се върне от атаката в полузащитата. Свърши го чудесно и има огромна заслуга за титлата.

Чочи, както го наричаха на "Олд Трафорд", бе асистент мениджър на Блекбърн и Мъдъруел, а днес оглавява академията на Юнайтед за млади таланти.

Пол Инс

Човекът, който замени Робсън. След като бе чакал своя шанс, играейки поддържаща роля на Нийл Уеб, Майк Филън и Дарън Фъргюсън, направи чудесна двойка в центъра на терена с върнатия там Маклеър. Бе продаден изненадващо на Интер през 1995-а, а бе любимец на феновете.

Което не продължи дълго - през 1997-а подписа с Ливърпул и за всеки, който обича Юнайтед, това бе краят.

Райън Гигс

Може да ви прозвучи смело или странно, но това е най-силният сезон на Гигс в цялата му бляскава кариера. Той бе фантастичен.

Изнесе моноспектакли срещу Саутхемптън, Нотингам, Норич... Вкара невероятни голове, подаде за още повече такива.

Въпреки че за втора поредна година бе Млад играч на сезона, Фъргюсън забрани да бъде интервюиран до лятото на 1993-а, за да го предпази от шумотевицата и славата.

После изигра над 900 мача за Юнайтед и се отказа на 40. Днес чака шанс да покаже какво може като мениджър.

Лий Шарп

Бекъм преди Бекъм. Гигс преди Гигс. Най-талантливият младок от академията в началото на 90-те, който трябваше да покори света.

Но през сезона, за който говорим, Шарп изгуби мястото на любимото си ляво крило за сметка на Гигс, и се бореше за позицията отдясно с Андрей Канчелскис.

Изигра 27 мача в първенството за титлата тогава, повече от Кантона и украинския си конкурент... Нататък кариерата му в Юнайтед тръгна надолу и влиза в графата "провален талант".

Ерик Кантона

Привлечен само за 1,2 милиона лири от Лийдс, човекът направи разликата.

В деня, в който Юнайтед го взе през ноември 1992-ра, тимът на Фъргюсън бе осми в класирането. Кантона вкара в последователни двубои срещу Уензди, Ковънтри и Тотнъм, а след Нова година се превърна в катализатора на успеха. Както и в сезоните след това, когато получи и титлата Крал на "Олд Трафорд".

Отказа се на 30 години и стана актьор, като направи нелоша роля и като такъв.

Марк Хюз

Уелска голова машина. Вкара 15 пъти в първенството, включително три пъти - единствено попадение в мача. Играеше за отбора, биеше се на всяка педя от терена и вкарваше. Идеалният нападател.

Тръгна си две години по-късно, а днес е мениджър на Стоук.

Резерви

Брайън Робсън (записал едва пет мача), Андрей Канчелскис (14), Дарън Фъргюсън (син на Алекс - 15), Клейтън Блекмор (15), Дион Дъблин (3), Майк Филън (5), Ники Бът (1 като резерва), Дани Уолъс (2).