Как Шотландия превърна Малкия Каспер в Големия Шмайхел

Стивън Н`Зонзи видимо бе притеснен.

Край тъчлинията обаче имаше един човек, който направо си гризеше ноктите от напрежение. Крейг Шекспир не можеше да направи нищо, докато френският полузащитник на Севиля си нагласяше топката да изпълни дузпата.

Разчиташе на чудо и Каспер.

Камерите се задържаха само миг върху Шекспир, когато Каспер направи чудото и спаси. Но близо 3-4 секунди показваха триумфиращия огромен мъжага в ложите, който грееше от щастие.

Петер Шмайхел винаги е знаел, че синът му ще го наследи. Талантът на Каспер не е бил поставян под съмнение в дома на фамилията. Поне там - не.

Дузпата, която даде старт на тази история, класира Лестър на четвъртфинал в Шампионската лига. Шмайхел-младши, който вече е легенда в града, а и в родната си Дания, вече не е поставян под никаква въпросителна. На 30 години той е един от най-добрите вратари в света.

Не най-обещаващите. Не тези с най-голям потенциал. Най-добрите.

Историята не върви гладко и без напрежение, а тръгва като приказка още през 1992-ра, когато Каспер облича вратарския екип на Манчестър Юнайтед.

Само на пет години е, но е редом с татко си на терена, когато Петер се снима със спечелените Купа на лигата и Суперкупа на Европа преди старта на сезона (горе).

Малкият е копие на огромния човек, който пази вратата на "червените дяволи" - с русата коса, чертите на лицето и погледа, в който се чете огромно желание за изява.

Съдбата обаче решава, че "Олд Трафорд" не е Театър на неговите мечти. Петер играе в Спортинг в началото на века, а синът му започва да тренира на 13 години в Ещорил. След връщането на таткото в Англия, академията на Сити изпреварва тази на Юнайтед и го прибира.

Останалото е битка. Каспер не стига лесно до славата, която днес го е покрила от глава до пети и с отблясъка на невъзможната, великолепна титла на Лестър миналия сезон.

Тя се равнява като статут във футболната история на поне половината купи и трофеи на татко му с Юнайтед!

Но до нея има време.

Каспер стига до първия тим на Сити, но е пращан под наем, за да набере опит и самочувствие. За да си вратар в Англия качествата не стигат. Там трябва да знаеш как да оцеляваш, когато срещу теб летят 90-килограмови гиганти, които в някои анализи наричат "централни нападатели".

Най-добрата площадка за експерименти са долните дивизии, а големите клубове действат на принципа на американските спецчасти: Повече пот в тренировките и подготовките, по-малко кръв в боя.

Шмайхел пази на Дарлингтън и Бери през 2006-а, като и на двете места не са уверени, че има бъдеще на голям вратар. Сянката на таткото с тази фамилия също го преследва.

През януари 2007-а русолявият младеж с румени бузи се появява на стадион "Фолкърк" в шотландския град със същото име. Има новичка трубина, а теренът е в ужасно състояние.

Типично за долните дивизии на север от англо-шотландската граница.