Епохалните фигури на "Крусибъл"

Историята на великите битки по снукър в залата, превърнала се в храм на този спорт

Николай Петров, Sportnamasa 12:10 ч., 14 Апр 2017
0
908

Sportinglife.bg хвърля поглед към старта на най-голямото събитие в снукъра - световното първенство. Но за да видим бъдещето, трябва да надникмем в историята.

Ето ги най-паметните моменти от нея в материал, който ви предлагаме от сайта Sportnamasa.com.

Тихо. Световното първенство по снукър започва.

В събота най-големите майстори се събират за поредна година в битка на концентрация, прецизност и класа. Събитието е огромно, а интересът към него – подобаващо глобално обемен.

А и мястото… Храмът на снукъра.

Двукратният световен шампион Марк Селби е и настоящият първенец.

„Веселякът от Лестър“ е един от фаворитите, но пръстите на двете ръце няма да ни стигнат, за да изброим хората, които имат шанс да го свалят от трона.

Историята ни е научила, че изненадите не са прецедент, но и че големите в спорта играят най-добрия си снукър именно в Шефийлд. Точно в „Крусибъл“.

Ще си припомним няколко имена, които остават във фолклора и през годините са преподавали уроци за това как се твори на зелената маса:

Първият победител в „Крусибъл“

Първият финал в превърналата се в последствие легендарна зала „Крусибъл“ е през 1977 г. Финалът е и дебютният, който се провежда след въвеждането на ранкинг системата.

Мястото е избрано от промоутъра Майк Уотърсън. Неговата жена е гледала демонстративен мач там и му е препоръчала залата.

Това е от времената когато снукър играчите пушат и пият, докато чакат своят ред около масата.

Първите финалисти в Крусибъл са двукратният тогава световен шампион Джон Спенсър и канадецът Клиф Торнбърн. Англичанинът печели с 25:21 фрейма и прибира скромните за сегашните стандарти 6 хиляди паунда от наградния фонд.

Победителят е 6-ти в света преди турнира, а неговият съперник не е сред първите 16. По пътя си към финала Спенсър отстранява шесткратният световен шампион Рей Риърдън след безапелационно 13:6 на четвъртфинал.

Торнбърн в последствие (1980 г.) се превръща в първия победител в надпреварата, който не е от Великобритания, за да разчупи статуквото.

За разлика от него, за Спенсър това е последното успешно първенство. Той така и не успява да мине четвъртфиналите в следващите години. Освен това никога не е бил номер 1 в ранглистата.

147 в Шефилд

Въпросният канадец Клиф Торнбърн е докоснат от съдбата в изданието през 1983 година. В осминафиналната си среща с уелсеца Тери Грифитс, Торнбърн прави първия максимум в първенството на планетата.

Това е серията от 147 поредни точки – колкото са и максималните възможни за един брейк.

Коментаторът на двубоя не споменава за възможния исторически момент до 3 минути преди вкарването на черната топка, защото това се счита за твърде невероятно по това време. Максимумът е едва вторият официален след този на Стив Дейвис на "Лада Класик" през 1982.

Торнбърн печели с 13:12 фрейма и взима четвъртфинала със същия резултат срещу сънародника си Кърк Стивънс.

Победата с 16:15 над Тони Кноулес в полуфинала доказва, че това е щастливото първенство на мустакатия Клиф.

Само че съдбата си взима на финала, когато е победен именно от Стив Дейвис с 18:6. Англичанинът печели втората си световна титла от общо шест.

Най-великият мач в „Крусибъл“

Финалът през 1985 година е определян като един от най-великите спортни моменти изобщо. Гладиаторският дуел между Стив Дейвис и Денис Тейлър е познат като „финалът на черната топка“.

Датата е 28 април, а резултатът между защитаващия титлата си Дейвис и северноирландецът Тейлър върви „закован“ при резултат 17:17 фрейма.

Последната част трябва да реши кой ще е шампион, а съдбата си изиграва възможно най-извратената шега. Резултатът е 62:59 за Дейвис и само черната е на масата. Първо Тейлър решава да атакува, но пропуска.

Топката флиртува с челюстите на джоба, но не става удобна за съперника. Същото се случва отново, но на третия път черната е сравнително удобна за Дейвис.

Световният шампион пропуска, за да дари единствената титла в кариерата на джентълмена с огромните очила.

„Да победиш най-добрият играч в света е невероятно, но аз съм номер 1 тази година“, бяха историческите думи на северноирландеца непосредствено след триумфа.

Източник: Sportnamasa.com

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията