Магията на дузпите

11 пъти купата на шампионите е печелена и губена така, а героите и белязаните като грешници остават вовек

Sportinglife
Sportinglife 07:25 ч., 02 Юни 2017
0
4613

Брус Гробелаар не беше типичният вратар, който концентрирано следи полета на топката и с изчистени движения опитва да предотврати влизането и в мрежата. Не, Брус беше луд - зимбабвийско хахо, което рано-рано след появата му в Ливърпул през 80-те получи прякора Клоунът - Принц.

Една нощ в Рим остава паметна за Гробелаар и няма да бъде забравена, докато се говори за играта футбол. Тя е историческа и за най-важния турнир в клубната игра - този на шампионите.

В събота в Кардиф на финала в Шампионската лига се срещат Реал и Ювентус, а вероятността да гледаме сковаващата драма на дузпите никак не е малка.

И сме длъжни, за да ви подготвим за такъв сценарий, да ви върнем към онази нощ в Рим и последвалите я 10 случая, в които светът спираше да се върти, за да гризе нокти по време на дузпи, определящи шампиона на Европа.

За първи път дузпите след равенство при елиминации са въведени в турнира през 1970-71 г., а победител от дебютното прилагане на новото правило е Евертън. Английският тим елиминира ... германския Борусия (Мьонхенгладбах) - не, не е шега, с 4:3.

Но за първия финал, решен по този начин, се чакат още 13 години.

Меката римска вечер на 30 май 1984-а е определена от съдбата за старт на тази история на нерви, герои и завинаги заклеймени грешници.

Ливърпул и Рома завършват 1:1 с голове на Фил Нийл и Роберто Пруцо, като в продълженията двата отбора са предпазливи. Чакат дузпите. И те идват.

Първият играч в историята на финал на Купата на шампионите, който бие дузпа след 120-те минути, е Стив Никъл. И изпуска! Топката лети високо над вратата.

Тогава под рамката застава Гробелаар. Той си мисли преди дузпите - "трябва да направя нещо, за да ги разконцентрирам".

Започват маймунджулъци - дъвче мрежата с гръб към изпълнителя, докато той върви към точката за удар. После клати комично краката си, сякаш са кашкавалени, а-ха да падне. Изглежда смешно, но на италианците им се схващат коленете и Бруно Конти, а после и Франческо Грациани, стрелят високо и встрани. А са двама от най-добрите изпълнители на Рома...

Ливърпул не бърка повече. 4:2 и стадион "Олимпико" потъва в скръб, а купата пътува за Англия.

И до днес Клоунът Брус е митична фигура, а танците му по голлинията родиха лафове като Крака от спагети - така ги нарекоха медиите на Острова.

"Всъщност, иронията е, че Гробелаар не спаси нито една дузпа - смее се Фил Нийл, който вкарва неговия удар в онази драма от 1984-а. - Но и до днес се бие в гърдите, че е объркал съперниците."

Легендата за Гробелаар е родена. След нея още няколко страници история на големи фигури при дузпи във финала за Купата на шампионите бяха написани.

Името Хелмут Дукадам сигурно е непознато за по-младите. Все пак неговите подвизи бяха през 1986-а, което си е на повече от 30 години разстояние от наши дни.

В България онзи финал бе чакан с особен интерес. Стяуа стана първият отбор от нашия регион, достигнал до мача за трофея, след Панатинайкос от 1971-ва (загубен от Аякс).

Румънците се изправиха срещу Барселона в Севиля, като бяха категоричен аутсайдер в прогнозите. Отборът на Тери Венейбълс бе воден от Бернд Шустер, Стийв Арчибалд и Анхел Педраса - големи имена по това време.

След 0:0 обаче, на "Санчес Писхуан" дойде време за дузпи. Пак драма, пак тежки крака и нервни погледи сред играчите. А за феновете - истински ад, в очакване на поредния удар, който може да е фатален.

Стяуа изпусна първите две дузпи - Майору и Бьолони не успяха. Но Барса изпусна всичките си четири удара - Алесанко, Педраса, резервата Пичи Алонсо и Маркос стреляха, а шутовете им бяха спасени от Дудам - гигант с мустаци!

Странно, Венейбълс бе сменил Шустер и Арчибалд, които се очакваше да са сред изпълнителите на 11-метровата инквизиция.

Дукадам донесе купата в Букурещ, а и до днес светът говори за Героя от Севиля. Неговото наследство е като това на Гробелаар, финалът се помни главно заради името му.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията