Магията на дузпите

Още две години и - нова драма с дузпи. Но в един от най-незапомнящите се финали в турнира.

ПСВ Айндховен и Бенфика бяха изненадващи финалисти, ако трябва да сме честни. Португалците биха Стяуа на полуфинал, а холандците елиминираха фаворита в надпреварата - Реал Мадрид.
0:0 без особени емоции, пак дузпи.

ПСВ на Гуус Хидинк бе тренирал наказателни удари в седмицата преди мача, което за онези години не бе традиция. И вкара пет от пет - дали заради упражненията, дали заради късмет и здрави нерви...

В отбора личаха имената на сериозни звезди - Ханс ван Брьокелен бе на вратата, Жералд Ваненбург и Вим Кифт - в халфовата линия и атаката. Тримата станаха европейски шампиони с Холандия същото лято.

Ван Брьокелен спаси последната дузпа на Велозо, а Ваненбург и Кифт си вкараха дузпите, също като датчаните Лерби и Нилсен, както и Антон Янсен.

ПСВ вдигна купата, без обаче това да се запечата трайно в паметта на неутралния фен.

29 май и днес се празнува в Белград и големи територии от бивша Югославия. Това е денят на Цървена звезда.

Люпко Петрович, култова фигура и за родния футбол, знаеше цената на онзи мач. Той не би допуснал такъв шанс да бъде пропилян и Звезда, изумил света с офанзивен футбол по пътя към финала, в Бари игра само за резултат. Това бяха трудни за гледане 120 минути, в които Олимпик Марсилия, пълен със звезди, се блъскаше в червено-бялата стена.

При дузпите Звезда вкара пет от пет. Французите тръгнаха с фалстарт - Мануел Аморос не успя, а Стеван Стоянович - Дика, спаси удара му.

Последният удар на победата бе в краката на Дарко Панчев, голмайстор на отбора от Белград. Паметен е коментарът на Милойко Пантич по югославската национална телевизия.

Ударът на Панчев е почти право във вратаря Олмета, но е силен и минава през ръцете на стража. "Каква точност, каква прецизност", крещи Пантич в ефир. И добавя: "Златна копачка Цървене звезде".

Рим видя втора нощ на голяма драма с дузпи в турнира 12 години след клоунадата на Гробелаар. Ювентус бе довел орда от 50 хиляди фенове във Вечния град, а насреща бе шампионът на Европа - Аякс.

С голова не Раванели и Литманен, финалът завърши 1:1. И пак тези дузпи, проклети да са!

Пропуските на Сони Силой и Едгар Давидс решиха нещата - изпълнителите на Юве бяха безпощадни. Купата отиде в Торино, а машината на Липи тръгна към доминация на континента, въпреки че следващите два финала бяха изгубени.

И пак в Италия, но на друг митичен стадион - "Сан Сиро", за първи път през новия век драмата на дузпите реши финал в шампионския турнир.

Тя мина под знака на три букви - Кан. Не е фестивалът. След 1:1 пак тази ужасна церемония на нерви трябваше да развърже възела.

Оливер Кан спаси три дузпи във финала Байерн - Валенсия, като отчая съперника. Златко Захович, Амедео Карбони и Маурисио Пелегрино не успяха срещу Титана.

Куриозно, Байерн също изпусна два пъти, като отборите изпълниха по 7 удара, преди победата да избере страна. Добавяме и три в редовното време - две реализирани от Мендиета и Ефенберг, една изпусната от Мемет Шол, та в онази вечер на "Сан Сиро" гледахме 17 дузпи!

Ювентус отново се замеси в тази мътна и кървава работа - решаването на финал с дузпи, когато се изправи срещу Милан в битка на "Олд Трафорд" през 2003-а. И отново загуби.

120-те минути не ни държаха на ръба на фотьойла, да не кажем, че направо си беше леко скучно. Освен, разбира се, за тези страдалци, подкрепящи двата отбора. Винаги е така - ако си неутрален и мачът е надлъгване, си казваш - "скука".

Но феновете... те треперят при всяко отиграване.

При дузпите в Манчестър вратарят на Милан Дида получи вдъхновение свише и стана герой. Той спаси три дузпи. Е, Буфон отрази само две и... не стигна.

Малък детайл - при четири от петте удара, спрени от вратарите, те бяха поне на метър пред голлинията. Нарушение на правилниците, за които тепърва започваше да се говори.