Битката за Сантяго - най-грозният мач в историята

"Ако смятате, че искате да изгледате следващите кадри - добре. Но пратете децата да си лягат преди това, защото това не е футбол, а филм на ужасите.".

Думите на Дейвид Коулмън, който представя филмчето с картина от мачове от Мондиал 1962 по BBC опитва да е максимално образен.

"Мачът, който предстои да видите, е най-глупавата, жалка, отвратителна и противна демонстрация на футболната игра в историята - казва той. - Това е първият случай, в който тези две нации се изправят една срещу друга на футболния терен. Надяваме се да е и последният."

Мотото на нацията в Чили е "С разум или със сила". Е, няма нищо разумно в това, което се случва на 2 юни 1962 г. на стадиона в Сантяго. Има само сила.

Това е най-грозният мач в историята на футбола. Наричат го Битката за Сантяго, и то още в прякото радиопредаване за Европа по време на срещата.

Всъщност, кадрите изобщо можеха и да не стигнат до нашия континент, отне им около 3 дни да го направят, да бъдат отсяти и завъртяни в Англия, Италия и Германия. Навсякъде реакцията бе еднаква.

Но има и предистория на този епохален футболен двубой, отблъснал не един запалянко от играта завинаги, без значение към какво друго хоби той би се насочил. Ако гледате първия си мач по футбол, и той е Чили - Италия от 1962-ра, и вие ще се ориентирате към петанк, "Не се сърди човече" или дори икебана. Само не и футбол.

Та, как започва всичко.

Световното първенство в Чили като цяло е една малка бойна извадка от футболната история.

"Кървава баня", както го описват английските вестници още преди да се стигне до Битката за Сантяго. В първите два дни има 8 мача и един от тях - България - Аржентина, е доста стряскащ.

Нашите играчи са ритани по терена безскрупулно, без да има наказание за аржентинците, а тогава няма и жълти, и червени картони. Има изгонвания, ако някой "мине границите". Както ще прочетете в следващите редове, тези граници са доста разтегливи в онези години.

Испанският съдия Хуан Гардесабал отсъжда 69 нарушения в 90-те минути между България и Аржентина, а звездата на отбора ни Тодор Диев е в белези, кървави петна и синини от двубоя. И със счупен нос.

Той казва след мача, че не е виждал подобно нещо и, че "аржентинците са боксьори, не футболисти".

Отървава се леко. В споменатите осем стартови мача на турнира има три счупени крака, четирима отстранени от терена играчи и няколко други тежки травми.

СССР и Югославия правят знаменита корида, като Мухамед Муич контузва тежко Едуард Дубинский, оставяйки го в болница с тежки фрактури на крака. ФИФА не го наказва, но УЕФА, където членува Югославия, го вади за година от играта след Мондиала.

Embed from Getty Images

Италия има своята собствена история на това световно. Журналистите носят немалка вина за това.

Два убийствени репортажа стигат от пратениците на вестниците "Ла Национе" и "Кориере дела Сера" до страниците на тези издания и така - до цялата страна, а и Европа.

В тях Чили е показана като нецивилизована и дивашка държава, а Сантяго - като град отпреди век, с квартали с открита проституция и престъпност, без телефонни линии. "Тук е ужасно - пише Корадо Пицинели от "Ла Национе". - Хората са масово отдадени на неграмотност, алкохолизъм, бедност... Да се обадиш до Европа струва ръка и крак, а такситата са рядкост като верните съпруги на мъжете в града."

Аржентински репортер има нещастието да прилича малко на Пицинели и е пребит в бар в столицата на Чили ден преди старта на първенството. Бият го по погрешка. Случва се.