Революцията на Сардинските бандити, водени от Гръмотевицата

Каляри стана шампион през 1970-а, което и до днес се счита за чудо

Sportinglife
Sportinglife 11:30 ч., 02 Фер 2019
0
2037

След Втората световна война остров Сардиния отказва да се отвори към промените в Европа. Това е място, където хората са консервативни, ценностите - корави, и властва патриархалният ред на старата селска традиция. Такъв си е островът - старомоден, романтичен, но никога скучен. Хората са твърде люти и пиперливи за това.

В началото на 70-те години вълната на насилие обхваща и това леко отдалечено от цивилизацията място, като се активизират Сардинските бандити, просто в ново формирования. Този тип престъпност е част от фолклора и историята на острова, като марковите им отвличанията датират от средните векове. Е, през 70-те години на миналия век те отново са в стихията си.

Не само с това обаче Сардиния е в устата на всички в Италия по онова време. И в заглавията. И в новините.
Революцията там не е на криминална основа, нито на социална. Това е футболният бунт на един отбор, който се превръща в мит.

И на един играч, който всява ужас и респект във всеки град на страната в онези години.

"Обаждах му се редовно, по два пъти на година. Имало е случаи, когато съм бил готов да предложа и шестима наши футболисти в замяна, но да го вземем. Хората в клуба ми казваха, че съм луд - шестима за един!? Един, но Джиджи Рива!, отвръщах."

Думите са на Джанпиеро Бониперти, който така и не изпълнява мечтания трансфер. През 1973 г. сделката изглежда съвсем близо.

Каляри приема офертата на Ювентус от 1 милиард италиански лирети, което ще е световен рекорд във футбола. В този момент най-скъпият играч на планетата е Йохан Кройф, за когото са платени към 800 милиона лирети (922 хиляди английски лири) от Барса на Аякс.

Има само един проблем. Рива отказва отново. Не иска да напусне Каляри, не иска да изостави хората, които го боготворят.
Тази история вероятно не трябва да започва така. Тя е за отбор, постигнал Чудото. А не за някакви бандити и техните отвличания, не нито за Ювентус и Бониперти.

Каляри се превръща във фактор в много силното италианско първенство в средата на 60-те години. Което е сензация, тъй като до 1964-а дори не е бил в Серия А. Малък клуб, скромен тим.

Но след това изведнъж тази група играчи заиграва невероятно. На върха на атаката вече е Луиджи Рива, привлечен на 19 години от Леняно, далеч на север в Ломбардия. Първото му впечатление не говори за това, че Сардиния и Джиджи ще си паснат идеално, а големият нападател ще остане митична фигура за областта.

"Изглеждаше ми като Африка. Като място, където пращат хората, за да ги наказват", казва Рива за първите си месеци в Каляри.
На терена обаче Сардинските бандити му дават достатъчно увереност, че е на точното място. За разлика от уличните такива, футболните не се занимават с отвличания, а с отчайване на грандове.

През този тим в периода 1965-1973 г. минават величия като Роберто Бонинсеня, Енрико Албертози - национален вратар на Италия на Мондиал 1970, Анжело Доменгини, Нене... Останалите не са звезди, но за времето си отборът е пълен с опитни хора. Цяла Италия ги знае, без да са блестящи като тези във Фиорентина, европейския шампион Милан, Интер, Юве...

Защитникът Комунардо Николай например е прочут със зрелищните си автоголове. Толкова са паметни, а и не един, че с времето в калчото се ражда фразата "да си вкараш автогол като Николай". Но и той е непоклатим в състава, който в края на 60-те вече преследва най-високите цели.

Тук е и Роберто Бонинсеня, който зарежда с амуниции оръдието Рива и в Каляри, и в националния тим на Италия.

През 1969-а сезонът е феноменален, а Каляри е много близо до дубъл. Води до 21-ия кръг, но губи титлата от Фиорентина. За купата на страната също не стига малко, трофеят отива в Рома, а сардинците са втори.

Рива не спира да вкарва и е любимец не само на хората от Юга. Цяла Италия празнува европейската титла от 1968-а, когато атаката се води от Джиджи Гръмотевицата - Rombo di Tuono, и Златното момче Джани Ривера.

Рива е невероятен. Той просто гази съперниците и бележи непрестанно. Първият му сезон в Каляри е в Серия В, вкарва 8 пъти и помага за промоцията в елита.

Там нанизва 9 в първата си година, за да получи прякора Вилицата от местните, които пълнят трибуните, за да видят този надъхан младок на върха на атаката.

"Джиджи Рива е играч за Реал Мадрид и за Милан", казва Философа. Така наричат треньора на Каляри Манлио Скопино, който обаче няма нищо против, че звездата на отбора отказва всички оферти, включително от споменатите два тима. И остава верен на сардинците, които пеят името му възторжено и са готови да го носят на ръце до дома му от мачовете. Между впрочем, това също се е случвало.

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията