За едни 96 долара на ден

Шон Ейвъри за парите в големия хокей

Sportinglife
Sportinglife 16:35 ч., 26 Яну 2015
0
2709
Getty Images

През 2000 година се явих на тренировъчния лагер на Детройт Ред Уингс, без да са ме избрали на драфта и си тръгнах с професионален договор с клуба за 3 години на стойност 1,275 милиона долара.

В прав текст

Бях на 20 години и вече бях богат.

В тази сума влизаше и бонус при подписването на договора в размер на 125 000 долара.

Бях на 20 години и вече бях богат.

Всъщност, оказа се, че изобщо не съм забогатял. Не ме разбирайте погрешно, това са много пари, но НХЛ не е благотворителна организация.

И затова измислих ново правило „Ейвъри”.

Никога не съм бил почитател на оригиналното правило „Ейвъри”, което НХЛ наложи, след като успях да блокирам видимостта на вратаря на Ню Джърси Мартин Бродьор в хода на плейофите през 2008.

Тогава застанах с лице към него и той не можеше да вижда какво става пред него на леда. Това не беше забранено от правилата и тогава реших, че съм намерил хитър трик, но Лигата не беше на това мнение.

Сега, за да ви обясня новото правило „Ейвъри” ще ви разкажа част от моята плашеща финансова история.

През 2000 година разбрах, че този бонус от 125 000 долара се топи много бързо. Данъчните реагираха първи и трябваше да се сбогувам с 50 000 долара от тази сума.

Моят агент прибра 3% от сумата заради това, че беше успял да ми я уреди. Така за мен останаха 71 250 долара.

Най-неразумното нещо, което можех да направя в този момент беше да отида и да си купя нов автомобил – GMC Denali – тогава всички си купуваха точно тези огромни SUV автомобили, натъпкани с екстри.

Цената му беше 70 000 долара, което означаваше, че няма да имам пари да му направя застраховка. Не, аз не бях някакъв неразумен младеж. Вместо това си купих Ford Bronco за 28 000 долара.

В прав текст

Дали имах нужда от нов автомобил, за който отидоха една трета от парите? Не, нямах.

Дали имах нужда от нов автомобил, за който отидоха една трета от парите? Не, нямах.

Трябваше да си купа Ford Bronco втора ръка, щеше да е два пъти по-евтин, но тогава мислех по-различно. Нямаше кой да ме посъветва, а и най-вероятно нямаше да го послушам.

След като взех парите и новия автомобил Bronco, играх две години в долните дивизии преди да стигна до НХЛ с Детройт. Първата ми заплата в НХЛ беше 14 500 долара.

И какво направих с тези пари? Купих си Jeep Cherokee.

Всъщност, взех го на лизинг, тъй като не можех да си позволя да го платя наведнъж. На следващата седмица можех и да не играя в НХЛ, но знаех, че не мога да паркирам моя Bronco на паркинга до колите на съотборниците ми, 12 от които влязоха в Залата на славата.

Сега знам, че те биха харесали моя Bronco, тъй като колата щеше да им покаже, че съм скромен и честен човек, който се труди упорито. А това са все качества, които са ценни.

Но тогава смятах, че след като съм влязъл в НХЛ от мен се очаква да отговарям на определени стандарти.

При първото ми пътуване до Чикаго, отидох с моите съотборници в магазин за мъжки дрехи, носещ името Zegna.

Харесах си едни панталони и красивата продавачка ми каза, че цената им е 750 долара. Първо реших, че има предвид 75 долара, но се оказа, че съм сбъркал, а и в този магазин не можеш да се пазариш за цената.

Бях твърде горд, за да попитам момчетата дали биха дошли с мен до по-евтин магазин, за да си купя нещо, което мога да си позволя, а и по-важното – нещо, което наистина исках. Така че, дадох повече от 5% от първата си заплата за тези панталони.

Може би ще кажете, че съм започнал да си научавам урока, но не е точно така.

Факт

В първите шест години от 12-те ми сезона в НХЛ изхарчих 1 милион долара за различни „неща”.

Шокиращата истина е следната: в първите шест години от 12-те ми сезона в НХЛ изхарчих 1 милион долара за различни „неща”, което ми подейства отрезвяващо.

Ами ако бях решил да пестя?

Но извадих късмет, приятелят ми, с когото играехме хокей като деца и юноши, Адам Кембъл започна работа като финансов мениджър и ми помогна да преодолея доста капани, свързани с харченето на пари.

Инвестирах в барове и ресторанти (обичам да ям и да пия), имам наистина хубав апартамент с една спалня в Манхатън и прилична къща в Хамптънс (не е невъзможно – но за това по-късно), притежавам малка колекция произведения на изкуството и страхотна колекция книги.

Харесвам изкуството и книгите, както и писането и писателите – моят приятел Майкъл Маккинли е писател и той ми помогна да напиша този текст.

Така че, от финансова гледна точка се справям добре, но това стана възможно, защото имах добър приятел, а не защото НХЛ ми помогна по някакъв начин с планирането на финансите ми.

Източник: Theplayerstribune

0 коментара

Твоят коментар:

Close Обратно към статията