Челси е от фаворитите в Шампионската лига, но Тери може да ги съсипе

След блестящата победа с 5:0 в гостуването на Шалке би било нелепо да се оспорва факта, че Челси е един от големите претенденти за краен успех в Шампионската лига. Стилът, който лондончани практикуват, определено им дава отлична възможност да грабнат трофея.

Изглежда почти сигурно, че сините ще се класират са четвъртфиналите, защото не виждам съперник, който да е в състояние да ги спре в първия кръг на прякото отстраняване. А след това всичко ще зависи от жребия.

Жозе Моуриньо обаче познава турнира като петте пръста на ръката си, а най-важното е, че поне до момента Челси показва едновременно вълнуващ и ефективен футбол.

Реал (Мадрид) и Байерн (Мюнхен) вероятно са двата най-силни отбора в Лигата в момента, но не мисля, че лондончани им отстъпват особено. Моуриньо сглоби изключително скъп отбор. При това в момента сините не изглеждат като типичен тим на португалеца.

Играта на Челси в никакъв случай не е отегчителна.

Футболистите са много по-разкрепостени на терена, отколкото през миналия сезон

Вижте само как се промени представянето на Вилиан. В началото на престоя си на „Стамфорд Бридж“ той изглеждаше като уплашен ученик, а сега се превръща в ключов футболист за Моуриньо.

Челси вече не е отбор, който се задоволява да поведе с 1:0, след което да пусне в игра Джон Оби Микел, за да затвори мача. Напротив, дефанзивният халф не се появява често на игрището и това е индикация за променения манталитет на тима. Всъщност в момента сините са изключително близо до това да бъдат съвършен отбор.

Ако се върнем две години назад, ще си спомним, че под ръководството на настоящия треньор на Шалке Роберто ди Матео Челси играеше изключително скучно. Италианецът искаше от подопечните си да задушават противника, като не му позволяват да играе и се съсредоточаваше почти изцяло върху солидната игра в отбрана.

Същото се случваше и при Моуриньо преди година, особено към края на сезона. Трябва обаче да отдадем заслуженото на португалеца – той промени драстично подхода и в момента виждаме резултатите от това.

Не може да привлечеш футболист като Сеск Фабрегас, след което да го инструктираш да спре да се опитва да разсече противниковата защита. Не може да купиш таран като Диего Коща, след което да му заявиш, че основното му задължение е да пресира противниковите бранители, а не да вкарва гол след гол. Длъжен си да оставиш такива футболисти да правят онова, което владеят най-добре и да се себеизразяват на игрището.

Все пак Челси има една хронична слабост и това е, колкото и да е странно, отбраната на тима.

Сините са принудени да се прибират дълбоко в собствената половина, защото Джон Тери не е в състояние да играе по друг начин

А ако се дръпнеш прекалено назад срещу съперници като Байерн и Реал, те ще се възползват и ще създадат купища положения.

Тери не може да изкара цял мач, печелейки въздушни единоборства и чистейки топката. Рано или късно той ще сбърка или ще извърши скъпоструващо нарушение. Именно затова най-класните отбори не си позволяват да се окопават в собственото наказателно поле, а се стремят да изнасят играта по-далеч от вратата си, като по този начин създават повече трудности на противника при граденето на атаките.

Недостатъците на Тери обаче не позволяват на Челси да играе по този начин.

Най-голямото ми притеснение е, че остават твърде големи пространства между линията на защитата и тази на халфовете. Това означава, че бранителите в синьо не могат да си позволят никакво колебание и в същото време предоставя прекалено много свобода на футболисти от типа на Томас Мюлер или Гарет Бейл.

Според мен присъствието на Тери в центъра на защитата лишава Челси от необходимата тактическа гъвкавост и това може да се окаже фатално в решаващите сблъсъци от Шампионската лига. При все това, лондончани разполагат с изключителен вратар като Тибо Куртоа и ще бъдат изключително труден за побеждаване съперник в турнира.

Пол Паркър*

*Авторът е бивш национал на Англия и шампион на страната с Манчестър Юнайтед