ЦСКА: Теория на нищото

ЦСКА изглежда ще има нови собственици, но... не се знае.

Може би треньорът си тръгна, но... остана... но засега. Май пак ще си тръгва.

Феновете уж подкрепят отбора, но поискаха да падне в Пловдив, обаче май не всички, и се оказа, че май сега има разочаровани от пропиления аванс.

Клубът почти сигурно ще вземе лиценз за евротурнирите, обаче май по-скоро ще обяви фалит, ако новите собственици, дето май не са точно собственици, не поемат нещата в ръцете си.

Те обаче май не искат да работят с Томов, което обаче вероятно не пречи на Томов да иска да продължи да си управлява.

Човекът търси европейски спонсор.

Тук можем да сложим край на „май” и „изглежда”, и да напишем категорично – такъв няма да има. Не и в ЦСКА, не и в българския футбол в този момент, не и с Томов като силен човек.

ЦСКА стартира 2015-а ударно, оправдавайки една-единствена теория от физиката – тази за Брауновото движение. Хаотично движение на отделните частици – служители, играчи, треньори, ръководители, фенове.

Всеки има своето мнение и то рядко съвпада между дори само две прослойки от споменатите.

На пресконференциите тази седмица разбрахме, че Юлиан Инджов, който дотук е доказал основно, че умее да строи метростанции и магистрали, поема нещата.

Да, но до него седеше Томов, който не говореше като „бивш” шеф, а чертаеше планове.

С Томов или без него ще се управлява клуба?

Това е първият въпрос. Защото ако има дума, обратна на „гарант” за инвестиции в ЦСКА, то тотално ще я облече Александър Томов. Хората с пари просто му нямат доверие и сигурно има защо.

Каква е позицията на Стойчо Младенов?

Какво го кара да хвърля, връща и пак хвърля оставки точно сега, когато уж на хоризонта се вижда спасителен пояс, който да закрепи здраво удавника ЦСКА?

Защото, съгласете се – за 2 години на Томов и Стойчо в ЦСКА се наслушахме как те са спасили клуба и това вероятно не е далеч от истината поне на базово ниво.

Но за сериозно изграждане на инфраструктура и стратегия на клуба трябва сериозна инвестиция.

Нейните източници вече са ясни – Инджов, Манджуков, Чакмаков... Хора, които и досега даваха.

Е, след като най-накрая свършват мъките, от които Младенов се оплакваше с основание в тези 20 месеца – като липсващи елементарни условия за тренировка, медикаменти, да не говорим за забавени плащания, защо тогава Стойчо играе ходове с оставки сега?

Нали това е неговият момент – нека води отбора със стабилно финансово ръководство зад него и да гради състав. Нали затова ни обясняват, че се борят с Томов от 2 години.

ЦСКА има 10 мача до края на сезона.

За разлика от Левски, където нещата са подобни, но и с отчаянието на втора шестица, армейците имат съвсем реален шанс поне на теория да се борят за титлата.

Разликата е 3 т. в полза на Лудогорец и при победа или реми в първия пряк дуел, който е още във втория рунд на плейофа, ЦСКА си отваря вратата за атака на златото.

Това е чисто спортният аспект.

Но четейки и слушайки новините около клуба в последните 10 дни, човек спокойно може да си помисли, че титлата и резултатите на отбора са последното нещо, което има значение за важните фактори на „Армията”.

И докато се гърмят новини като „оставка”, „главен акционер”, „инвестиция”, „сделка” и т.н, конкуренцията просто ще си печели мачовете. А ЦСКА ще прави план за атака на титлата, ама следващия сезон.

В това няма нищо лошо, ако се виждат знаци за стабилизиране на кораба.

Нека бъде изградена базата, основата, структурата – отборът ще си дойде след това. Но такива знаци поне през тази седмица не видяхме.

Само нови лица.