Харакири по шампионски

С гръм и трясък ЦСКА върви надолу. Стъпало след стъпало, ден след ден. От онзи отбор и клуб, които нарекохме нормални през януари, не остана и нищо.

В прав текст

Напускането на Стойчо Младенов показа, че в тези географски ширини дългогодишна династия не може да има.

Tweeeet me!

Напускането на Стойчо Младенов показа, че в тези географски ширини дългогодишна династия не може да има. Дори когато става въпрос за почти фалирал клуб, чиято цел е да се стабилизира и да съществува.

В писмото на Младенов до феновете има няколко точки, които заслужава да бъдат коментирани и анализирани.

На първо място е директното обвинение, че някои от акционерите „не играели в мача”. Очевидно не става дума за Александър Томов, който на два пъти беше похвален от Младенов.

Следователно стрелите са към Петър Манджуков и Юлиан Инджов.

Първият няколко пъти се появи на „Българска армия” и бе познато вече лице. Знае се, че е изплащал заплати. Че е дал пари за лиценза. В последствие се оказа, че парите са на заем.

Инджов се появи само на коледното парти на ЦСКА и никой не знаеше какви всъщност да намеренията му. До четвъртък, когато излезе да говори като новия собственик на „червените”.

Странното в цялата история с акционерите е огромното люшкане в последната седмица.

Първо Манджуков-страши казва, че се оттегля и ЦСКА не го интересува. Видимо е настроен против Младенов. После Томов твърди, че и без него ще се справи. А на следващия ден Манджуков-младши и Инджов влизат с гръм и трясък, докато Томов стяга конгрес за своята политическа партия.

Ако отношенията с Лудогорец рязко се стоплят, то това може би ще е доказателство, че именно Младенов е бил нежелан като костелив орех, който горчи в устата.

Вторият намек е още по-страшен.

„Това не е моят ЦСКА – твърди Младенов. – През подготовката играхме по един начин, а в официалните мачове съвсем по друг.”

Индиректно треньорът обвини и футболистите, че нещо се е променило в отношението им. Едва ли до края на февруари те са били страхотни, а в началото на март вече не стават за нищо.

Да не говорим за есента на 2014-а, когато ЦСКА беше дълго време с най-добрата защита и най-доброто нападение. И едва ли единствено продажбата на Серджиу Буш е виновна никой от отбора да не може да улучи противниковата врата.

Също е малко вероятно изведнъж Младенов да е променил коренно начина си на работа и това да объркало футболистите. Тогава какво?

Възможен ли е пробив отвътре?

В България теорията на конспирациите ни гледа от всеки ъгъл. Затова без доказателства да спрем само дотук.

Третата част от писмото на Младенов е директно към ветераните.

Там вече няма скрито-покрито. И в ЦСКА, и в Левски бившите ззевди – едни по-ярки други не чак толкова, не обичат приятелите им от миналото на терена да успяват.

На „Българска армия” така и не се появи фигура, която да каже едно браво на Младенов или да направи критичен анализ с цел подобряване.

Интервюта дават познатите муцуни Георги Илиев-Майкъла и Георги Димитров-Джеки. А от техните уста измизат само храчки.

Всъщност две от легендите на онзи велик 17 март са много по-компрометирани от Младенов. Дори техният треньор Аспарух Никодимов в последно време спря топовните изстрели по Стойчо, който победи и за него Ливърпул.

Останалите се крият. Младенов написа, че когато е трябвало да излязат на барикадата през 2013 година, са отишли на запой на мач на ветерани. Ясно е, че визира други хора от отбора, сразил Ливърпул прези 33 години., а не Жеков, Якимов или Пенев. Понякога само една добра дума би могла да има златна стойност. Но не би – нито от по-млади, нито от по-стари.

В прав текст

ЦСКА си направи харакири по шампионски. За всички е ясно, че вече отборът няма как да стане шампион. Въпросът е да оцелее в първата тройка, която ще гарантира участие в Лига Европа.

Tweeeet me!

Махнахме Стойчо, да влиза следващият!

ЦСКА си направи харакири по шампионски. За всички е ясно, че вече отборът няма как да стане шампион. Въпросът е да оцелее в първата тройка, която ще гарантира участие в Лига Европа.

Но при очаквания разпад това едва ли ще е кой знае какъв бонус.

Желанието на новите лица в управата е сериозно намаление на бюджета. С това ще се снижат безспорно и целите, а няма да слушаме безумието „Титла или оставка”. Тепърва ще се търси треньор.

Любо Пенев? За феновете – супер.

Но той не работи за жълти стотинки и не може да свири втора цигулка, както се очертава. Любо има нужда спешно от голям удар след малтийския шамар. Вероятно ще бъде поканен някой млад бивш футболист.

Само че все още зелените управници не трябва да забравят едно – ЦСКА не е училище за треньори, а българският футбол не е арена на честни битки, а много повече на задкулисни игри. Затова както е тръгнало много вероятно ще е догодина да гледаме вечно дерби във... втората шестица.