Испания свикна да губи без да знае защо

Може би гостуването на Амстердам Арина не беше най-точният момент като титуляри за Испания да започнат футболисти, които не записаха и минути в евроквалификацията с Украйна.

Може би не беше най-точният момент организацията на играта да бъде поверена на Сеск Фабрегас, който нееднократно е доказвал, че не може да се справи с тази отговорност в националния отбор.

Вторник вечер беше моментът да се покаже на Холандия, че отборът, на който заби звучен шамар Бразилия, вече е излязъл от кризата и се приближава до аурата на световния шампион от 2010 година.

Вместо това, Висенте дел Боске се увлече в безсмислени импровизации със състава и потвърди, че притеснителните тенденции от последните месеци няма да се разсеят скоро.

Резултатът - 0:2 и още един мач, в който Испания поработи за високото самочувствие на холандците.

Пренебрежението, с което феновете на Ла Фурия и дори специалистите в страната се отнасят към всеки футболист, който не играе в Ла Лига или в Англия, Германия и Италия подсилва учудването към мощта на "лалетата".

Но само, защото имената на някои от футболистите в оранжево не могат да се мерят по извесност с тези на испанските звезди и датите им на раждане подсказват малко опит на терена, не означава, че те спират да са холандци.

А ако си холандец и играеш футбол, шансът да го правиш добре е огромен. Разбира се, че има изключения, но ако лъвът е на фланелката ти, това е знак за качество.

Свикнали сме на терена заплахите да идват от Робен, Снайдер и Ван Перси. Вчера само един от тях излезе титуляр, но до него застанаха Депай, Клаасен, Блинд, Де Врай... И всеки един от тях се представи с класи над футболистите на Ла Фурия.

А Испания няма нищо общо с онази унищожителна сила, която спечели две поредни европейски титли заедно със световната титла между тях. Ла Фурия не изглежда да има дори далечна идея как да върне блясъка и да разбие монотонността в играта си.

Стабилността в защита и постоянното напрежение върху съперника чрез големия процент владение на топката вече звучат като далечни митове.

Дел Боске се лута между постепенното нападение и желанието да търси максимално бързо повече дълбочина в атаката. Отборът му изгуби способността да взима решения на терена и резултатите от това се видяха в Амстердам: недостатъчно блясък и свежест, липса на идеи и най-лошото - привикването към загубите.

Тягостното настроение в отбора се разпределя между футболистите и обзема дори силните фигури в него. Хаосът завладя играта на испанците за 10 минути, в които съперникът имаше пълна свобода на действие.

Така се получи и голът на Клаасен, който защитата на иберийците проследи с интерес, сякаш искаше да провери на какво са способни холандските футболисти.

Клаасен имаше време да стреля и повече от два пъти, тъй като бранителите на Ла Фурия не сметнаха за нужно да атакуват нито него, нито Депай или пък Снайдер.

Сеск Фабрегас най-после трябваше да поеме функциите на Шави, но коефициентът му на полезно действие нямаше нищо общо с този на футболиста, който Карлес Пуйол обичаше на нарича "компютъра на Испания".

До излизането на Снайдер (63-а минута) и Блинд (73) гостите притежаваха топката, но съвсем не доминираха разиграванията.

Холандската преса остави Марио Суарес и Фабрегас без опции в атака, а Касорла и Иско с повече движение и разсичащи пасове търсеха Педро в дълбочина. Нищо, с което позиционирането на играчите в схемата на Хидинк да не можеше да се справи безпроблемно.

Четирите поражения на холандците след световното все пак подсказваха, че оранжевите трябва да се пропукат в някой аспект от играта.

Срещу Испания се забеляза само неопитността на защитниците, но пресата на нападателите на Ла Фурия се изпари след двете попадения във вратата на Давид де Хеа и на преден план излязоха слаботите на гостите - нестабилност в отбрана, липса на креативност и класен завършващ удар.

Спасителен момент, който придаде някакъв облик на испанците бяха шестте смени, които позволява правилникът при приятелски мачове. Влизането на Давид Силва свали част от напрежението от Сеск Фабрегас и халфът заигра с повече ритъм, като дори на два-три пъти успя да намери Мората със скоростни пасове.

Родиха се и няколко атаки по крилата, но отново без резултат. Защото най-смъртоносната рана за Испания в момента остава неизлекувана - липсата на голове.