От Пеле и Марадона до Меси и Роналдо

Герд Мюлер – Клаус Фишер

Двамата страхотни голмайстори в немския футбол непрекъснато спорещи за приза за реализатор №1 в Бундеслигата през 70-те години. Същото важи и за шампионската титла, битка в която Мюлер и Байерн имаха предимство пред Шалке и Фишер.

В националния отбор Фишер наследява Мюлер след триумфалното за Германия световно първенство през 1974 г. И двамата обаче остават в историята на германския футбол като реализатори №1 и №2 в Бундеслигата за всички времена.

Оливер Кан – Йенс Леман

Спорът между двамата продълги почти две десетилетия, защото и двамата играха дълги години. И Кан, и Леман притежаваха особена харизма, собствен стил и огромна амбиция и постоянно се конкурираха за мястото в националния отбор на Германия.

Кариерата им на клубно ниво обаче се разви по различен начин. Кан игра в един единствен клуб, с който спечели всичко. Леман сменяше често отборите и първенствата, за да играе основна роля. Като цяло обаче и двамата бяха еднакво важни и ценни за клубовете си и националния тим и представляваха достойна конкуренция един на друг.

Рой Кийн - Патрик Виейра

„Черноработници”, от които зависеше играта на Манчестър Юнайтед и Арсенал в периода между 1990-2000 г. Двамата имаха чести сблъсъци на полето, на няколко пъти едва не стигнаха до ръкопашен бой в коридора към съблекалните. Кийн и Виейра са символите на английската Висша лига от епохата преди превръщането й в турнир на милиардерите. Любопитен момент е, че сега двамата често се засичат като коментатори на британските телевизии излъчващи първенството и дори на няколко пъти работиха в тандем.

Алесандро дел Пиеро – Франческо Тоти

Две от великолепните „десятки” на италианския футбол. И за двамата обаче в националния отбор се оказва тясно и там така и не успяват да блеснат така, какго го правят на клубно ниво.

В серия А съперничеството между Ювентус и Рома често се свързваше и със съперничеството между двамата капитани и клубни легенди. То обаче не им пречеше да поддържат добри отношения на терена и да се отнасят с уважение един към друг. И въпеки конкуренцията си в „скуадра адзура” двамата станаха с тима световни шампиони.

Франк Лампард – Стивън Джерард

Легендите на Челси и Ливърпул дълги години бяха противопоставяни един на друг на терена. И двамата са централни полузащитници, лидери на своите отбори, имат отличен поглед върху играта.

И двамата са спечелили почти всичко, за което са мечтали, въпреки че Джерард така и не успя да стане шампион. В националния отбор двамата непрекъснато се конкурираха за място в състава, независимо, че бе направен опит да играят едновременно на терена.

Той обаче не се оказа особено успешен. И въреки съперничеството им, това са двамата играчи-символ на английския футбол. През това лято те ще продължат спора помежду си и на американска земя след като е ясно, че кариерата им продължават в Мейджър Сокър Лигата на САЩ.

Кристиано Роналдо – Лионел Меси

Безспорно едно от най-големите съперничества в съвременния футбол, а може би и в цялата история на спорта. Привържениците на единия категорично не приемат успехите на другия и обратно.

Самите играчи предпочитат да не коментират въпроси зададени им един за друг. На клубно ниво и двамата са ключови играчи за своите тимове, макар кариерата им да се развива различно.

Меси израстна и блесна в един единствен тим, докато Кристиано смени няколко, но навсякъде постигна успех и се утвърди като основен футболист. На национално ниво обаче ситуацията на двамата е доста сходна – независимо от присъствието им Португаля и Аржентина не могат да достигнат до значим резултат.

Пеле и Марадона

Другото голямо съперничество във футбола. При това незаисимо, че става дума за играчи от различни поколения, различни характери, различни съдби. Те никога не се засичат на терена, но като изключителни футболисти не могат да избягат от постоянните сравнения и противопоставяне.

Особено с любовта на Диего към провокации. Самия той не счита Пеле за равен на себе си, съветва го да се прибере в някой музей и с удоволствие споделя скандални факти от живота на бразилеца, които е разбрал.

Пеле със спокойния си характер обаче също не пропуска възможността да изтъкне скандалния образ на Марадона извън терена и е убеден, че в аржентинеца няма нищо, което да му позволи да гради треньорска кариера. Вечният спор продължава и между феновете и остава неразрешен години след края на кариерите и на двамата.