Шампиони в стил „Моуриньо”

Навремето Сантяго Бернабеу, великият президент на Реал е казвал: „Мадрид не може да играе защитно. По-добре да загубим, отколкото да се червим пред хората.”

Три десетилетия по-късно, в началото на 90-те, Йохан Кройф формулира просто успеха на своя изключителен дриймтим: „Искаме да вкарваме с един гол повече от съперника. Ако те отбележат четири, няма проблем. Нападаме и вкарваме пет.”

Ерата на Реал, който бие със 7:3 във финали за КЕШ, е отдавна затворена в черно-белите архиви. Тази на Кройф и неговите магически атакуващи формации със Стоичков, Лаудруп, Ромарио, Салинас, Бегиристайн – също.

За последен път отбор, който бе нацелен изцяло към атаката, командваше футбола между 2006-а и 2011-а, когато Барса на Рийкард и после Гуардиола играеше и зрелищно, и ефективно. Докато стилът не избледня, пасовете и атаките не станаха повече рационални и успоредни, отколкото директни и тики-така също мина зенита си.

Сега идва пак времето на Моуриньо и неговата философия за играта. В събота вечер Челси си осигури титлата с 1:0 над Манчестър Юнайтед, което бе абсолютната еманация на футбола, който иска да гледа Жозе от отбора си.

„Цяла седмица се готвихме за мача и го играхме неведнъж на тренировъчната база – каза Специалния след победата. – И той бе точно такъв, какъвто се получи на терена.”

С други думи – „Аз знаех какво ще стане, предвидих всичко и взех мача.”

И наистина, кой би могъл да спори с резултатите му. За 12 години той е шампион 7 пъти, а сега ще стане за осми. Взе и две купи на шампионите. Най-успешният треньор на новия век, заедно с Гуардиола.

Играта през погледа на Моуриньо е безпрекословно спазване на указания, париране на всяка силна страна на съперника и рационално използване на ресурса в своя тим.

Азар е бърз и с невероятен баланс – значи топката трябва да се подава в пространство за него, когато Челси е в контраатака. Справка – голът срещу Юнайтед, а и още поне 20 попадения на отбора през сезона, реализирани или асистирани от белгиеца.

Коща е мощен и гони всяка топка с убийствен устрем – значи играе на гърба на последния бранител и не му оставя секунда спокойствие. Все някога ще има грешка.

Тери, Кейхил, Аспиликуета и Иванович са невероятна четворка, обиграна и безкомпромисна. Защо тогава да я пипа? Те не го подведоха нито веднъж през сезона.

Матич е отличен в отнемането на топката, но губи често единоборства във въздуха. Защо да не сложи централния защитник Курт Зума до него като опорен халф, за да спре Фелаини? Огромният Зума направо бореше в стил „Фелаини” най-силния играч на Юнайтед в последните месеци. С неговото оръжие – по него! И белгиецът бе нулиран като заплаха.

Прекъсни тока на съперника, голът за теб ще дойде с класата, която имаш. Това е Челси на Моуриньо.

За някои футболът на отбора не е приятен за окото, за други – дефанзивен, за трети – непоносим. Но той носи резултати. И статистиките казват, че бъдещият шампион не загуби нито веднъж през сезона от отбор в топ 6 – две ремита с Манчестър Сити, равенство и победа над Юнайтед, успех над Арсенал, 3 точки от 1 мач с Ливърпул, две ремита със Саутхемптън.

Конкурентите не успяха да бият Челси на Жозе.

Харесва ви или не, това е шампионска форма. Луис ван Гаал ще посочи, че неговият Юнайтед взе 16 точки от мачовете със същите тимове (Челси има 15). И то, вкарвайки 4 пъти на Сити, 5 в два мача на Ливърпул и с успехи навън над Саутхемптън и Арсенал. Но когато трябваше тактически да измъкне мача в Лондон в събота, отборът на Ван Гаал тръгна да надиграва съперника с мощ, офанзивна схема и много остра игра.

Похвално, но не и ефективно.

Конфликт, който винаги ще съществува, докато има футбол. Дали е по-важно да вземеш мача с хитрост и прагматизъм, или да излезеш да атакуваш съперника от първата минута.

В бокса понякога лавина от удари прави нокдаун, просто съперникът рухва. Понякога обаче той се постига само с един – точен и премерен.

Юнайтед в събота опитваше да вкара кроше и ъперкът, но срещаше изрядно вдигнатия гард на Челси. „Сините” удариха веднъж за цяло първо полувреме, но точно в брадичката и съдията отброи до 8 на гостите...

Два начина да печелиш. Този на Моуриньо действа почти безотказно досега вече повече от десетилетие. И на португалеца едва ли му пука за думите на Кройф или Бернабеу.

За него важните са победите и титлите.