Уроците на Европа

Три отбора. Толкова през тази година представяха българския баскетбол в европейските клубни турнири.

Логично – най-голямата такава надпревара – Евролигата отново остана без наш представител. Битката на големите се оказва твърде голяма лъжица за българската уста.

По всичко изглежда обаче че на този етап от развитието на спорта у нас същото важи и за останалите клубни надпревари на Стария континент.

Лукойл Академик вече загуби всякакви шансове за следващата фаза на турнира Юрочалъндж, Левски се мъчи в Адриатическата лига и трупа поражение след поражение и само Рилски спортист донякъде с изявите си в Балканската лига защитава честта на родната школа.

Йовица Арсич

"Нямаме достатъчно опитни състезатели".

Tweeeet me!

„Нямаме достатъчно опитни състезатели. Някои от тях накрая не бяха свежи. Наложи им се да играят почти по 40 минути. Напрежението е една от причините за това поражение”, обясни старши треньорът на Лукойл Академик Йовица Арсич след последната затуба, оставила отбора му без шансове за следващата фаза.

Горе-долу същата е ситуацията и в Левски.

Обясненията за неубедителното представяне на двата клуба обаче са различни.

По своя характер Адриатическата лига всъщност е комерсиално състезание. Участието в нея носи престиж и опит, но зависи изцяло от бюджета. Когато си го осигуриха „сините” разполагаха с такъв. След това ситуацията се промени и логичното се вижда в резултатите. Дали не беше по-добре да се откаже участието тогава, вместо тима да се превръща в боксова круша е друг въпрос.

Що се отнася до Лукойл Академик, ръководството съвсем целенасочено избра тимът да участва едва в третия по сила турнир в Европа.

Нищо, че „студентите” са единственият тим у нас, който още преди да е започнал подготовка е с ясен бюджет.

Знае се колко пари има за селекция, кой може и не може да бъде привлечен. Години наред там бяха взимани чужденец след чужденец, сменяха се треньори и голяма цел бе успех в евротурнирите. Титлата и купата на България пък бяха просто задължителни.

Хегемонията на тима обаче бе нарушена миналата година и титлата остана в София с адрес Левски.

Това накара ръководството да преосмисли политиката си и да тръгне по нов път. След като за 10 години в школата на тима бяха изсипани над 2 милиона лева шефовете взеха решение част от тези баскетболисти да получат шанс за израстване и в първия състав.

Нещо, което би било само от полза и за баскетбола у нас като цяло.

„Младите български баскетболистите ще имат слаби мачове, но ние трябва да ги подкрепяме, за да имаме много скоро добри български играчи. Трябва да ги изтърпим и да им даваме шанс. Нашата цел винаги си остава първото място и спечелването на Купата на България. Мисля, че момчета като Крис Минков, Николай Грозев и Самуел Френсис ще играят важна роля в българския баскетбол в следващите години. Убеден съм в това. Малко търпение и резултатите ще дойдат”, обясни преди началото на сезона пред родни медии спортния директор Сашо Везенков.

Участието в Европа бе бонус, за да могат тези играчи да растат.

За да няма обратен ефект бе избран именно турнира Юрочалъндж. Получи се, до някъде. Сега остава да видим какви уроци са научили младите играчи от тези срещи.

Ако са правилните може и резултатът да е по-добър. От което българският баскетбол само ще спечели.