От спомените за старата любов

Какво се случи с Лига Европа? Днес тя е като омразния грозен братовчед на Шампионската лига.

А преди бе красивият брат на турнира на шампионите. Тогава се наричаше Купата на УЕФА и феновете с удоволствие седяха пред телевизорите, за да гледат отбори, които повече са чували, отколкото познават.

Научаваха нещо повече за по-непознати страни. А отборите се казваха Гурник (Забже), Сигма (Оломоуц) и Партизани (Тирана).

Но над всички бе Днепър (Днепропетровск). Един отбор, който още някога стана синоним на европейските турнири. Едно място, за което десетилетия се разказват митове и легенди.

Днепър бе може би последното голямо футболно приключение през 80-те и 90-те години. За да стигнеш до него, трябва да минеш неясен път в далчния изток на Европа.

По-възрастни фенове, които по ония времена са ходили до Днепропетровск, разказват, че трябва да се въоръжиш с търпение, а по-добре и с нож в пазвата.

Днес Днепър вече се казва Днипро, както му викат в Украйна, и играе на полуфинал в Лига Европа. След като е непобеден в целия турнир у дома, значи 1:1 с Наполи от Италия може да е достатъчно за най-голямата сензация.

В днешните времена футболът е два мача на седмица от Шампионската лига, треньорите на грандовете са се превърнали във философия, а всички знаят химна на големия турнир. Така Лига Европа като филм „Б” няма никакъв шанс.

Ако не се наричаш Днипро. Около този отбор има какво ново да се разкаже. Като за най-талантливия украински халф Йевген Коноплянка. Сайтът за трансфери „Трансфермаркт” го оценява на 17 милиона евро.

През зимата на 2014 година Коноплянка се бе разбрал за трансфер в Ливърпул, но малко преди подписите олагирхът, който държи Днипро, каза „Не”. Това лято договорът на Коноплянка изтича, а Ливърпул сигурно пак би го приел с отворени обятия. Има един проблем -никой не знае с точност с кого и как трябва да се преговаря.

В последните дни мениджърът Джеймс Липет от агенция „WorldInMotion” разкри, че би тлябвало Коноплянка да отиде в Италия. И по-конкретно в Рома или Интер.

Веднага се обади бащата на футболиста – Олег, който бил единственият му агент и никой нямало право да говори от името на сина му.

Такива са реалностите в украинския футбол. Доста комплицирани и никога не знаеш колко дълбока е водата. Германската фирма за строеж на стадиони получи оферта от Днепропетровск да се направи нова арена в града и проектът бе изпълнен.

Съоръжението е много модерно, има отопление на терена и ресторант за 600 души. Удоволствието струваше 40 милиона евро. Но бе само с 31 000 места и малко преди Евро 2012 бе решено, че градът няма да приема мачове. Вместо него домакин стана Харков със стадион „Металист”.

Кой плаща всичко? Зад Днипро стои един от най-богатите хора в Украйна – олигархът Игор Коломойский. Състоянието му надхвърля 5 милиарда долара.

Но нито той, нито някой от другите хора в управлението отказва да се нарече президент на клуба. Тръгне ли отборът за мач в чужбина, попада във финансов рай.

Преди две години мениджърът на Днипро спа в апартамент за няколко хиляди евро на вечер по време на лагер в австрийския курорт Бад Ерлах. Ръководството лично купти и подари на феновете всички билети за гостуващия отбор при победната визита над Аякс този сезон.

Историята на стария Днепър помни велики мачове, за които старите футболни фенове си спомнят с носталгия. Като например победата с 2:1 на 2 октомври 1985 година срещу германския Висмутс (Ауе) след два гола на брилятнтия Олег Протасов.

Както и мачът на треперено срещу Левски в осминафинал за Купата на УЕФА, когато Днепър продължи след повече голове на чужд терен.

Помни се и историята на бившия играч на Хамбургер Андреас Засен, който се напиваше до смърт и бе изгонен след 11 мача. Девет години по-късно умря от инсулт.

За съжаление това е в историята. Всички ние сменихме стария телевизор с модерната плазма. Трябав честно да си признаем, че ни интересува само Шампионската лига, но не и Лига Европа.

А днес Днипро е само един възстановен образ от старата любов.