Дневникът на Тони Силва, част IV

Продължаваме публикуването на откъси дневника на Тони Силва, един средностатистически чужденстранен спортист у нас. Имената са спестени, защото могат да засегнат личното достойнство на реални лица от футболния ни живот.

Понеделник

Имаме почивен ден, което  според новия треньор е само един крос от 13 километра на Витоша и следобедни 90 минути във фитнеса. Доволен е от нас, само дето ни направи забележка за това, че не уцелваме вратата. „Колко голяма да я направим”, долових го да казва.

Тренер, опитваме...

Вторник

Някакви фенове ме грабнаха в мола – единият ми се закани, другият ме пита какъв ни е проблема, че не вкарваме голове. Обаче се оказаха добри момчета, едното дори ми купи една малка детска топка и ми я подари.

Не знае явно, че още нямам деца. Но добър човек, всички се смяха и ме снимаха с телефоните как си подмятам топчицата.

Сряда

Още двама съотборници изчезнаха, оставиха бележки, закачени на габарчета в съблекалнята – „Контузени сме”, и си събрали багажа.

Тренерът побесня, но телефоните им са изключени. Сигурно пак ще му пратят картички от там, където се лекуват. Оставаме точно, колкото да не губим служебно.

Четвъртък

Ще играя, треньорът се оказа доволен от мен миналия мач. Или по-вероятно – просто няма кой.

Сигурно е второто, защото имам един съотборник, централен нападател – отличен играч е, просто не знае кой крак е силният му, а е на 25 години.

Има и проблем с вратата, като излезе срещу нея и тя се смалява. Треньорът му обясни, че понеже няма конкуренция, в неделя ще играе пак. Всички сме леко притеснени.

Петък

Треньорът промени решението си.

Нападателят ни остава резерва, въпреки че нямаме друг. Ще излезем с 10 играчи, а тренерът ще влиза за петминутки, докато има сили. Пет играе, пет почива.

След 60-ата пускаме титулярния човек със свежи сили, дано дотогава сме вкарали, че после няма шанс.

Събота

Не издържах, излязох до Студентски. Не са ни плащали от 2 месеца, но взех назаем от едни готини пичове на стадиона.

Май единият е същият, дето преди време искаше да ме черпи банани. Още тогава го видях, че е добряк.

В дискотеката гледам онова момче от Локо (Сф), дето сам ни би като играхме с тях, един нисичък – много добър.

Викам му – „Бадем, кога пари?”. Щото и той е играл при нас и знае каква е ситуацията...

Неделя

Станах на обяд, треньорът беше влязъл у нас и си мажеше препечени филийки.

Допреди седмица ме чакаше в колата отпред, ама като се успах два пъти си изкара ключ за входната врата.

Каза ми, че имам 10 минути да се оправя и тръгваме за мач. Човече, по-леко.

Снощи с Бадема отпразнувахме Деня на майката и той почерпи. После някакви хора ме псуваха на майка, но така и не разбрах защо. Нервни хора. А е такъв хубав празник..