Паоло Малдини: След Истанбул не спах три месеца

- Искахте ли точно Ливърпул за съперник през 2007-а?

- Не, неееее! Не играхме добре в този финал. Не играхме добре през цялата година. Едва когато стигнахме до четвъртфинала, представянето ни се подобри. В Атина можехме да загубим всичко, щеше да е истинска трагедия отново да паднем от Ливърпул.

Но не можеш да избираш съперника си. Не бях играл три месеца, а във финала коляното ми окончателно свърши. Не можех да играя в мача и Анчелоти го знаеше. Но опитах. Взех толкова много обезболяващи през тези три месеца. Смешно е, но не помня много от този мач.

- Аз също. Никога не съм гледал този мач на запис. Когато загубиш нещо толкова голямо...

- Аз помня само, че вдигнах купата. Празнувахме 36 часа. След това отидох при хирург в Белгия. Коляното ми бе отишло. Помня, че се събудих след 24 часа упойка. Започнах да си мисля: „Спечелихме ли?” Десет секунди по-късно спомените се възвърнаха.

- Това беше осмият ти финал и петата победа. Кой е най-големият ти триумф?

- Франсиско Хенто също има осем финала с Реал, но и шест победи. Но и моето постижение не е лошо. Всяка победа беше различна.

Първата винаги е специална. Играхме в Барселона пред 90 000 фенове на Милан. Пътят до стадиона е най-големият опит в живота ми. Беше като при вас в Истанбул. Велико! После дойде победата над Барселона в Атина.

- Кой беше най-добрият Милан, за който си играл – този на Ван Бастен и Гулит през 1989-а или пет години по-късно?

- Всичко започна от Ариго Саки. Тримата холандци дойдоха в отбора. Но при Капело имахме велики футболисти. От 1991-а до 1994-а винаги купувахме някой нов.

Имахме Гулит вдясно, зад него Тасоти. Освен тях Марко ван Бастен, Жан-Пиер Папен, Даниеле Масаро, Звонимир Бобан, Деян Савичевич. Беше велик отбор.

- Ван Бастен би е най-силният, с когото си играл?

- О, да. Десният му крак, левият му крак, главата – толкова бе силен и бърз. Можеше да вкарва, да подава. Неговият стил е вечен.А трябваше да се откаже само на 28 години. Заради някаква глупава операция на глезена. Жалко е...

- А кой е най-добрият защитник? Барези ли има най-голямо влияние върху теб? Той ли беше шефът?

- Точно така. Той беше специален. Не беше висок, но изключително силен. Можеше да скача много високо. Играта му бе пример за всеки. Франко не говореше много. Тренировките му бяха пример също. Не беше като Стам, който бе висок и бърз.

Барези бе само 70 килограма, но да не си насреща, когато те настигне с шпагат. За мен той беше модел. Беше много добър и с топката в крака. Много е трудно да намериш защитник с подобен контрол.

- В Англия децата винаги споменават твоето име и на Барези като най-добри защитници. Какви са днешните стандарти?

- Вече няма защитници. Великият бранител струва повече от нападател на пазара. Знаеш ли какво стана? Аз играех като ляв защитник. Сега левите защитници ги съдят само по това, какво правят с топката. Не мислят колко са важни за защитата. Гледат ги, когато атакуват по крилото.

Но да се браниш е изключително трудна работа. Научил съм го от Саки – всеки е защитник. От нападателя до вратаря. В Италия имахме огромна традиция на защитниците, вече я няма. Не знам защо. Мисля, че в момента Тиаго Силва е най-добрият.

- Имал ли си шанс да дойде в английския футбол? Всеки би искал да те видим там.

- Имах оферта от Манчестър Юнайтед, но не говорих директно с клуба. Джанлука Виали ми се обади, когато беше мениджър на Челси. Беше през 1996 година. Имахме много лош сезон. Чух, че и Арсенал се интересува от мен, но никога не ми се обадиха. Виали ми беше приятел и единствен можеше да ме убеди.