Рецепта за титла

Едно от най-вълнуващите първенства в света изобщо – Националната баскетболна асоциация достигна решителната си фаза.

Късно тази нощ един срещу друг в първи финален мач за определяне на новия №1 застават Кливлънд Кавалиърс и Голдън Стейт Уориръс.

Двата тима са не само различни като стил и като треньорска концепция, но и представят на зрителите два съвсем различни подхода при изграждането на състава.

Донякъде Кливлънд напомня на Маями Хийт отпреди години, паралел може да бъде открит между Голдън Стейт и Сан Антонио.

Точно както Пат Райли преди години в Маями, така и сега в Кливлънд на практика създадоха отбора от нулата преди година – през лятото на 2014-а.

Но докато Маями нямаше друг вариант, за да сформира силен състав, Кливлънд разполагаше с безпрецедентни възможности.

За 11 години клубът, ръководен от Дан Гилбърт получи от драфта седем баскетболисти от първата десетка.

Само три от тях обаче бяха съхранени – Кайри Ървинг, Тристан Томпсън и Джо Харис. Можем само да предполагаме какво се е случило с останалите четири суперталанта.

През лятото на миналата година към Кливлънд се присъедини ЛеБрон Джеймс. И макар че в никакъв случай той не може да мине за „чужденец” в състава, дойде в качеството си на свободен агент.

Но пък няма как да се отрече – ако той не бе напуснал през 2010 г. едва ли в клуба щяха да се сдобият с толкова млади и перспективни играчи.

Освен това през този сезон ръководството на клуба на практика показа, че да събереш на едно място толкова топ играчи не е невъзможно.

От друга страна в клуба сякаш са се поучили от грешката си от предишния престой на ЛеБрон когато тима бе граден изцяло около него. Сега бе предпочетен друг път – с допълване с още опитни баскетболисти. Може би пък тогава проблемът не е бил в грешната политика, а по-скоро в нейната неправилна реализация.

А какво е правилна такава, при това при далеч по неизгодна стартова позиция, показват именно в Голдън Стейт Уориърс.

Сравнението със Сан Антонио Спърс донякъде е некоректно, защото за разлика от Спърс, Уориръс са имали първи избор в драфта преди 20 години.

Сан Антонио пък заложи основите на успеха от миналия сезон още през 1987 г. с избора на Дейвид Робинсън. След това бе привлечен и Тим Дънкан и да се изгради успешен състав, покрай него бе лесно.

В същото време за Голдън Стейт най-добрият избор през последните години е шести.

И той е пропилян като взетият Екпе Юдо е пратен в Клипърс. Затова сега основна роля играят №7 Стивън Къри и Харисън Барнс, №11 Клей Томпсън и №35 Драймънд Грийн. Не бива да забравяме и за №40 Монте Елис.

Той така и не се вписа в отбора заради прекалено големия си индивидуализъм, но в качеството му на добър играч за размяна помогна на Голдън Стейт да получи още един ключов играч за тазгодишния си състав – Андрю Богута.

И ако тази сделка е просто добра работа на мениджъра Боб Майерс, то привличането на Андре Игуодал може да бъде определено като гениален ход.

Добавяме към това привличането като свободни агенти на Шон Ливингстън, Маррис Спейтс и Леандро Барбоса и получаваме най-добрият отбор на редовния сезон.

Всъщност може да се обобщи, че до решителните двубои стигнаха отбори, постигнали своя успех не използвайки обстоятелствата, а въпреки тях.

И който и да спечели, ще докаже само едно – в НБА няма стандартна рецепта за спечелване на титлата.

И на върха могат да те изведат и най-нестандартните и парадоксални решения.