Балак: Господ решава кой да спечели Шампионската лига

Димитър Бербатов тъкмо ставаше световна звезда, когато Байер (Леверкузен) сензационно стигна до финал в Шампионската лига. През 2002 година Михаел алак бе лидерът и моторът на „аспирините”, но на „Хемпдън Парк” в Глазгоу мисията остана неуспешна – Реал (Мадрид) бе властелинът. Балак разказва как се губят финали в най-големия турнир. Това му се случи и през 2008 година, но с екипа на Челси.

- Звучи комично, но не е ли Байер от 2002 година най-силният отбор, за който сте играл?

- Защо да е комично? Защото е Байер ли?

- Точно така.

- Имах щастието в кариерата си да играя със световни звезди. Но едно ще кажа – този отбор на Байер бе наистина страхотен. Райнер Калмунд и Руди Фьолер го събраха, а в лицето на Кристоф Даум и Клаус Топмьолер имахме уникални треньори. Благодарение на тях печелихме.

- Кой от двамата имаше по-голямо влияние?

- Кристоф Даум формира първи отбора. Той е и най-важният в моята кариера, защото ме наложи едва на 23 години като основен футболист на най-високо ниво. Най-голямото му качество бе, че държеше на доверието между играч и треньор. Успяваше с емоционалност, харизма и шеги.

- Би ли могъл треньор като Клаус Топмьолер да води Байерн? Той изглеждаше много ексцентрично.

- Добрите треньори трябва да си паснат с отбора. Топмьолер е силен във воденето на тима, в правенето на футболист. А Байерн по закон имат най-доброто. Там ръководството избира треньора по много критерии и ако един не пасва, няма да бъде назначен.

- През 2002 година Топмьолер изведе Байер до всички финали и не спечелихте нито един. Какво ми липсваше?

- Вероятно вярата в успеха, която идва и от историята на клуба. Важен е манталитетът на отбора, който се предава и на играчите. В Байер не можеше да видим футболисти, които са печелили много купи. Във витрината на клуба също нямаше. Качества имаше много в този отбор на Байер, но липсваше манталитетът.

- Каква беше магията на вашия отбор?

- Бяхме събрани отлично. Няколко перфектни южноамериканци, доста добри германски футболисти, които още не са били готови за Байерн например.

- Значи група таланти.

- Не само. Целта ни беше да станем шампиони и да играем в Шампионската лига. Травсферната политика показваше, че Байер не иска да е средняк.

- Не ви ли липсваше поне един играч от световна класа?

- При всички положения. Моята кариера вървеше крачка по крачка. Когато бях на 19 години, не бях стигнал нитово на Марко Ройс иили Марио Гьотце сега. На тази възраст често играех в аматьорите на Кайзерслаутерн.

- На 25 години станахте най-важният човек в Байер, който можеше да спечели Шампионската лига.

- Лично за мен това е най-силният сезон в кариерата ми. Играехме много офанзивно, а Лусио и Йенс Новотни бяха прекрасни централни защитници, които неутрализираха всеки. Важното беше, че нашият тим обичаше да атакува и да държи топката.

- Барселона, Арсенал, Ювентус, Ливърпул, Манчестър Юнайтед – всички тези отбори губеха от вас.

- Защото бяхме добри. Ние имахме национали от Германия, Бразилия, Хърватия, България и Турция. В Байер на мястото на всеки голям играч растеше друг.

- Бихте ли се сравнили с Борусия (Дортмунд) от преди две години? Имахте ли чувството, че ще пипнете небето?

- Мисля, че дори се представяхме по-добре от Борусия. Дортмундци играеха друг стил с много високо темпо. Юрген Клоп направи от нищото отбор, който го следваше навсякъде. Неговото влияние върху един тим е нещо, което не съм виждал досега.

- Топмьолер кезваше: „Имам един чудесен отбор и го оставям да играе.”

- Топи го правеше точно така. Знаеше от какво се нуждаем.

- След 2:2 на „Олд Трафорд” целият стадион ви изпрати на крака с овации.

- Там атмосферата беше ужасяваща за нас. Няма да я забравя. Но трябва да призная – велико е да се играе пред такава публика.

- Вярвахте ли, че ще успеете на реванша?

- Имахме много контузени. Йенс Новотни скъса мускул, Золтан Себесчен също получи тежка травма. Страхувахме се, че няма да успеем да ги заменим.

- След 1:1 в реванша мениджърът Калмунд каза: „Произведох Балак в рицар. Той от половин година знаеше, че отива в Байерн, че му предстои световно първенство и се бореше за всяка топка.”

- Благодаря му за хубавите думи. В такива мачове човек винаги дава повече, отколкото вярва, че може. Освен това след този мач вече имахме съвсем реален шанс да спечелим Шампионската лига. А това се случва рядко в живота, ако въобще се случи.

- Вярвахте ли, че можете да победите Реал във финала?

- Естествено. Не успяхме да отстраним дребни неща в играта ни. Например Зе Роберто пропусна мача заради един глупав картон. Това беше неотстранима липса.