И след Малта нищо не се променя

България победи Малта – 1:0 в нелек за гледане мач. Европейските квалификации стартират сега за отбора на Ивайло Петев, след като от първия рунд, когато бихме Азербайджан, бяхме в будна кома.

Всъщност, това става традиция – да бием само аутсайдерите в групата ни. Но сега ще ни трябва и нещо повече, ако искаме да стигнем до третото място, така мечтано за бараж за Евро 2016.

България е четвърта с 8 точки. Норвежците са трети с 10. Имаме еднакъв брой мачове до края – по 4, като при равен актив решават преките двубои.

На първо време иде 3 септември, когато приемаме точно прекия съперник. Победа с 1:0 или 2 гола разлика ни праща точка напред и с аванс в сблъсъците (те ни победиха с 2:1 в Осло). Следват три рудна до края, които ще решат битката.

В тях България гостува на Италия на 6 септември, когато Норвегия приема Хърватия. Много вероятно е тук и двата тима, особено след битката между тях 3 дни по-рано в София, да не вземат нищо. И все пак – те са у дома, а ние навън, срещу двата големи фаворита в групата.

На 10 октомври българите отиват в Загреб, а норвежците приемат Малта. Едва ли ще изпуснат да бият и втория аутсайдер, както стана с азерите в петък вечер (0:0 у дома). Така е вероятно да влезем в последния кръг с поне точка назад, може и да са 2 (зависи дали ние или те сме откраднали нещо на фаворитите).

На 13 октомври приемаме Азербайджан, който е корав, но сме длъжни да победим. По същото време Норвегия гостува на Италия, която вече ще се е класирала и има традиции в това да не се напряга в края на решеното надбагване. Този мач е притеснителен за нас, точки от „скуадра адзура” в такива ситуации през годините взимаха Кипър, Армения, Северна Ирландия... И то в последните 10 години.

При всички положения, за да сме сигурни за третото място, трябва да бием Норвегия и Азербайджан, както и да вземем нещо на терена на поне един от фаворитите. В противен случай с 14 точки ще треперим накрая дали Италия няма да ни прати в ада с лежерно отношение срещу норвежците.

Класиране в група Н

1. Хърватия 4 2 0 16-3 14
2. Италия 3 3 0 9-5 12
3. Норвегия 3 1 2 7-8 10
4. България 2 2 2 7-7 8
5. Азербайджан 1 1 4 4-11 4
6. Малта 0 1 5 1-10 1

В таблицата - място, отбор, победи, равни, загуни, голова разлика и точки 

С оглед на последните квалификационни цикли, в които не победихме никого от топ 2 на групата си, и не взехме дори точка от тях навън, оптимизмът е малко труден. Реализмът говори, че поне имаме за съперник отбор, който не успява да се възползва и да бие тимове като Азербайджан у дома. Не че нещо ни гарантира, че ние ще го направим...

С две думи – бием се с равен, и то за трето място. А то изобщо не гарантира място на финалите. Но поне е някаква искрица надежда...

След Малта нищо в ситуацията не се променя. Българският отбор не е започнал рязко да играе по-силно (в цялата квалификационна битка това се случи за около едно полувреме с Италия у дома), съперниците не са се променили като стратегия, точките са се увеличили с толкова, колкото сме си очаквали.

Да гледаме назад няма смисъл, но съвсем белъг преглед показва, че само да бяхме победили малтийците у дома (1:1) и да не бяхме губили от Норвегия навън (1:2) – неща, които далеч не бяха нереалистични с оглед случилото се, сега щяхме да имаме 11 точки и да мислим дори за сблъсъци за първите две места.

Но... както гласи придобилата култов статус фраза от един друг спорт (в който пак ни победиха): „Продължаваме напред”.

До септември това ще ни топли... поне малко.