Испанският футбол – безинтересен и хаотичен

Неделя в страната на баските. В зала „Фронтон Биская“ Хуан Мартинес де Ирухо, издокаран с огромна баска барета и с дори още по-огромна усмивка до уши държеше в изранените си ръце поредния си спечелен трофей по пелота (баска игра, подобна на скуоша).

В “Билбао Арена“ Билбао Баскет победи Реал (Мадрид), като свали столичани от върха за първи път от 78 мача.

В „Театро Принсипал“ в Сан Себастиан пък Атлетик (Билбао) се готвеше да се изправи срещу Реал Сосиедад в нещо като конкурс по надпяване и остроумие. Не много далеч оттам по булеварда, тръгвайки откъм плажа, стадион „Аноета“ се къпеше под дъжда в очакване на основното събитие – Реал Сосиедад срещу Атлетик (Билбао).

По тесните улици на стария град запалянковците на двата тима си бяха устроили собствен конкурс по красноречие и надпяване. Синьо-белите фланелки и шалове бяха навсякъде, дори две-три кучета носеха клубните атрибути на домакините. Червено-бели екипи също имаше, макар и по-малко от обикновено.

Снимките в понеделнишките вестници бяха съвсем обичайни: привърженичка на Сосиедад целува приятеля си, който е фен на Атлетик.

Баското дерби винаги е било по-различно, „пример за другите“

както се изрази капитанът на Ла Реал Шаби Прието. През изминалия уикенд то бе още по-различно в сравнение с друг път.

Последните две седмици бяха белязани от бруталното убийство на запалянкото на Депортиво Джими Ромеро край „Висенте Калдерон“. Поредният кръг също премина под сянката на зловещото събитие.

Президентът на испанската футболна федерация Анхел Мария Вияр до момента не е обелил и дума по въпроса. Всички останали обаче изговориха твърде много неща: самобичуването и обвинително размахване на пръсти преобладаваха в тези изказвания, както и обявеното намерение да се действа с железен юмрук.

Реал (Мадрид) изключи 17 свои членове за обидни скандирания. Атлетико (Мадрид), чийто изпълнителен шеф Мигел-Анхел Хил Марин първоначално бе заявил, че не е негова работа да разпусне „Френте Атлетико“, поставен под напрежение, се опита да унищожи въпросната групировка ултраси, като им забрани достъпа до стадиона си. Междувременно президентът на Лигата Хавиер Тебас обяви намерението си да „изкорени ултрасите“ от футбола.

Тебас не даде точно определение на понятието „ултраси“ (един фенклуб на Валенсия побърза да промени наименованието си от „Ултрас Йомус“ на „Фенклуб Йомус“), но той е решен да вземе крути мерки, за да изчисти играта.

Това означава да бъдат забранени и обидите по време на мачове и Комисията по борба с насилието вече бе затрупана с оплаквания за обидни подвиквания като „Меси – идиот“, „Мразя Еспаньол“, „Барса – шибаняци, Каталония – шибаняци“ и т.н.

Обявена бе политика на нулева толерантност, след като пресата поиска решителни действия, а лигата побърза да обещае такива.

Стадионите ще се опразнят, някои от нас също ще изгорят сподели по този повод треньорът на Барселона Луис Енрике.

„Ние нямаме такъв проблем. Нашите фенове не обиждат противниците ... но понякога обиждат нас“, коментира колегата му от Хетафе Козмин Контра.

В края на съботния мач между двата тима, завършил 0:0, обаче нямаше никакви обиди.

Из цяла Испания запалянковците започнаха да търсят алтернативни варианти на скандиранията си, така че вероятно ни чака незапомнен изблик на изобретателност и вдъхновение.

Най-сериозна е ситуацията в Атлетико, който изигра първи домакински мач след убийството. Междуособица избухна в клуба и не е ясно как ще приключи всичко. Посланията на Диего Симеоне бяха твърде нерешителни и неясни. На южната трибуна, където обикновено заемат места членовете на „Френте“, зееше дупка.

Останалите фенове скандираха „Ние сме Атлетико“. От „Френте“ реагираха с освирквания, а по-късно започнаха да викат „Щом не ни искате, не пейте нашите песни“, сякаш държат авторските права за тях. В тази атмосфера шампионът записа загуба на собствен терен за първи път в последните си 27 мача.

Акценти от кръга

* Този път не беше никак лесно, но в крайна сметка Реал постигна поредна изразителна победа. Белия балет отнесе Алмерия с 4:1 и записа 20-и пореден успех.

Резултатът не казва цялата истина за двубоя. Иско изведе мадридчани напред, но Верса отвърна с блестящо изравнително попадение, след което Бейл отново даде преднина на Кралския клуб. При 1:2 обаче Верса изтърва дузпа, а Кристиано Роналдо вкара два пъти в последните 10 минути. Португалецът вече има 25 гола в първенството от началото на сезона ... тоест повече от Меси, Неймар и Суарес, взети заедно.

* „Единственото, от което трябва да се страхува човек, е смъртта“, заяви треньорът на Хетафе Козмин Контра преди мача с Барселона. Оказа се, че е бил прав.

Неговият тим измъкна нулево равенство от каталунците, а можеше и да прибере точките. Най-доброто спасяване в срещата бе на стража на синьо-червените Клаудио Браво, а съдията даде последен сигнал в момент, когато Хетафе бе напът да направи опасна атака.

„Не искам да си пъхам носа, където не ми е работа, но не разбрах това решение“, каза по-късно Анхел Лафита.

Също така, никой не разбра треньора на Барса Луис Енрике, който заяви, че е удовлетворен, въпреки че отборът му направи изключително слаб мач.

„Използвахме системата, която практикуваме цял сезон“, заяви той. Да се зачуди човек коя ли е тази система?!

* След 27 мача, Атлетико загуби у дома след единственото и чудесно попадение на Вието за Виляреал. Треньорът, при когото Вието дебютира? Диего Симеоне.

* На „Санчес Писхуан“ Ейбар издигна истинска стена пред вратата си и Севиля така и не успя да я преодолее – 0:0.

„Трябва да бъдем единни“, сподели след двубоя Тиаго. „Почувствахме, че атмосферата беше доста странна“, призна Габи.

В този контекст баското дерби отдавна е мач за пример: феновете сядат заедно по трибуните и никога няма никакви проблеми, макар че градусът на съперничеството е достатъчно висок.

Децибелите са сериозни, но никога няма неприятни изцепки

През изминалия уикенд това направи особено силно впечатление. Мачът не беше никак скучен, а след края му треньорът на Сосиедад Дейвид Мойс заяви: „За мен беше удоволствие“.

„Марка“ описа двубоя като „страхотно дерби“. Реал направи отлично първо полувреме, но отново свали темпото след почивката. Нищо чудно, че едно от заглавията в местния вестник в понеделник сутринта гласеше „Бензинът свърши“.

Коментарът на „Марка“ обаче бе в ярък контраст с мнението на останалите медии. Мойс може и да е изпитал удоволствие, но мнозина не се зарадваха особено на дербито. Напротив, присъдите бяха убийствени:

„Мач без кофеин“, „дерби, което никой не заслужаваше да спечели“, „дербито на посредствеността“, „сиво“, „импотентно“, „празно“, „категорично най-лошото дерби в последните години“...

„Тези два отбора са далеч от онзи динамичен футбол, който показваха преди година“, констатира един репортаж. „ТРЕВОЖНО. Мач без рок-енд-рол“, обяви местното издание на „Ел Мундо Депортиво“.

Качеството на футбола наистина не бе особено високо, макар че категоричните оценки бяха доста пресилени. То обаче не бе единствената причина „Ел Диарио Васко“ да оцени случилото се като „Празник, но по-невзрачен отпреди“. По този начин изданието подчерта друг един проблем, който испанските футболни власти игнорират.

Всички говорят за ужасяващия проблем с футболното хулиганство в Испания, но такъв в действителност няма – не и под формата, по който се поднася. Честно казано,

в директорските ложи по стадионите в страната вероятно има не по-малко количество злодеи, отколкото по трибуните

Истината е, че изминалите събота и неделя за пореден път показаха, че испанският футбол е хаотичен и безинтересен. Усещането за jornada (кръг) е размито заради програмата, направена така, че да пасва на телевизиите в страната и по света. Стадионите не се пълнят. Отношението към феновете е надменно. Властите в момента войнствено подеха поход срещу лошата атмосфера, но в действителност правят твърде малко, за да създадат истински добра атмосфера по стадионите. Или всъщност каквато и да е атмосфера...

Пелотата и баскетболът може би също си казаха тежката дума, както и това, че привържениците на Атлетик тази година дадоха доста пари, за да гледат любимците си в Шампионската лига. Времето и късният начален час (21:00 местно време) в неделя вечерта също не помогнаха особено. „Аноета“ не беше пълен. 26 000 души е прилична посещаемост, но нищо повече.

Някои собственици на сезонни билети не дойдоха, защото после щяха да имат проблем да се приберат. Доста от запалянковците, които нямат абонамент пък решиха, че ще си спестят 60-те евро за вход. Атлетик (Билбао) върна половината билети, които получи. Феновете се събраха заедно в стария град в следобедните часове, но този път синьо-белите фланелки бяха много, много повече от червено-белите.

След такива мачове човек се чувства опустошен

коментира Шаби Прието и усилието на двата тима беше оценено по достойнство. Запалянковците пяха и пиха заедно, а отборите си поделиха точките. В края на мачовете публиката изпрати противниците с аплодисменти. След което напусна стадиона и тръгна да се прибира. Навън беше мокро и студено, беше много късно.