Рио интервюира Джерард: Не минава ден, без да мисля за фаталната грешка

Стивън Джерард даде прощалното си интервю за Висшата лига. Капитанът на Ливърпул се съгласи да говори пред човек, с когото десетки пъти е бил съперник на терена – Рио Фърдинанд.

Двамата играха един срещу друг в най-голямото дерби на Острова – Ливърпул срещу Манчестър Юнайтед. Сега Рио работи като телевизионен коментатор на канала ВТ.

- Прочетох едно твое изказване от първите ти дни в Ливърпул: „Бях извън позиция“. Какво имаше предвид?

- Жерар Улие ме постави като дясно крило и един от първите ми мачове бе срещу Тотнъм. Трябваше да играя срещу Давид Жинола. Той бе прекалено мощен, прекалено бърз и силен. Почувствах се като в дупка и се запитах това ли е позицията ми? Улие започна да говори дълго с мен на четири очи. Веднъж ми каза: „Виж, не си бил трениран правилно в последните 18 месеца. Не прекарваш достатъчно време във фитнеса. Не работиш добре с краката. Тялото ти няма силата, за да издържи. Имаш голям талант, но в следващите шест месеца трябва да подобриш тези показатели извън терена.“ Така аз влязох във фитнеса и започнах.

- Кои хора ти повлияха?

- В очите ми герои бяха Джейми Реднап и Пол Инс. Плюс Джон Барнс, Стив Макмаън и Роне Уелън от преди това. В началото гледах на колегите не като на съотборници, а като хора, които имат това, което аз искам.

- През 2004 година Улие те направи капитан на Ливърпул. Какво е чувството да си лидерът на любимия клуб?

- Беше твърде рано за мен. Чувствах, че още ми е рано да бъда лидерът на съблекалнята. Но Улие не мислеше като мен. Каза ми, че така ще се развия по-бързо. Според мен Сами Хипия трябваше да е капитанът, защото години наред играеше силно и постоянно.

- През 2004 година Улие напусна след година без трофей. Вярно ли е, че си бил ядосан?

- През 2001 година спечелихме пет купи и скъсихме дистанцията с първите във Висшата лига. След световното първенство взехме Ел Хаджи Диуф и още няколко души и ти се питаш: „С тях ли ще качим още едно ниво?“ Те така и не се приспособиха. Понякога съм твърде наивен и честен. Тогава казах, че тези трансфери няма да помогнат. Ти го знаеш най-добре, защото в Ливърпул и Манчестър Юнайтед се ценят само трофеите. Няма ли ги, дупката става по-голяма и нещо трябва да се случи.

- Кой е твоят любим треньор в Ливърпул?

- Ако обединим любовта и подкрепата, това е Улие. Той беше като баща. Надзираваше ме и на терена, и извън него. Разбирах се много добре и с Брендън Роджърс. Голям мениджър е. Рой Ходжсън също. А Рафа Бенитес ме накара да играя най-добрия футбол. Не бях сигурен дали ме харесва. Затова във всеки мач и тренировка опитвах да го впечатля.

- Челси те искаш. Нямаше ли желание да играеш при Жозе Моуриньо? Той печели във всички държави, в които отива.

- Обичам треньора. Обичам човека. От години имаме отношения, но никога не съм настоявал да играя за треньора и човека, защото ще ме направи по-добър футболист. Знаех, че той ще спечели повече трофеи, отколкото имам аз. Но не съжалявам, че не отидох в Челси. Щастлив съм от решението ми. Останах верен на моя град и на моя отбор. Не бе най-важното да печеля трофеи. Най-важни са спомените и аз обичам моите. Да спечеля пет трофея с Ливърпул е по-важно за мен, отколкото десет с Челси.

- Разбирам те. Това е лоялност. Има ли такава лоялност в днешния футбол?

- Не мисля, че виждаме много. Футболистите обичат да правят трансфери. С увеличаването на парите възможностите стават повече. Човекът, който ме задържа в Ливърпул, е моят баща. Той е голям фен на отбора. Брат ми също, приятелите ми. Когато побеждавахме, успехът беше споделен с тях. Не много хора могат да ме разберат.

- Ти все още си горд с твоето решение да бъдеш лоялен.

- Винаги съм искал да се прибера у дома, винаги съм искал да гледам Ливърпул. Завинаги ще имам сезонна карта за „Анфийлд“, а ако бях отишъл в Челси или другаде, можеше да я загубя. На стадиона съм от 8-годишен и не можех да го напусна.

- Спомням си, когато целуна камерата при победата на Ливърпул с 3:0 над Манчестър Юнайтед през 2014 година. На мен ми идваше да скоча в телевизора.

- Помислих, когато се видях, че всички играчи на Манчестър Юнайтед биха ме убили. Но всички знаят, че аз не съм такъв човек. Но и аз съм губил този мач с 0:3 и е кошмарно да минеш покрай съблекалнята и да чуваш виковете „Йеееес“.

- През 2014 година Ливърпул вървеше към титлата. Помня победата над Манчестър Сити. И дойде онзи мач с Челси...

- Мисля, че в този мач не бяхме тактически узрели. Излязохме, за да отнесем Челси. Луис Суарес и Даниел Стъридж бяха в страхотна форма. Рахим Стърлинг влизаше в играта. Аз също се представях добре. Атмосферата беше фантастична. Имахме чувството, че няма как да не победим. Да се върнем на мача – вината не е на Роджърс. Чувахме, че Челси ще остави някои резерви и искахме да ги разгромим. Подценихме силата на Моуриньо. Той дойде и затвори мача. Унищожи го. Моуриньо направи Челси много труден за побеждаване отбор. По-късно сам призна, че е дошъл да ни развали празника. Моята грешка дойде в много лош период. Не е минал и ден, в който да не мисля за нея. Мисля, какво щеше да е, ако не бях сбъркал. Може би. Не знам. Случи се в 30-ата минута и имаше много време до края. Нашият тим не бе опитен в битка за титлата. Загубихме се по пътя. Трябваше да сме по-умни. Не се притеснявам от критики. Тази грешка ме уби, уби ме за дълго време. Трябваше да спечеля тази титла. Но аз изпълних много мечти с отбор, който никога не е бил фаворит. Добрите спомени ще живеят вечно в мен. Но винаги ще ме боли, защото в този момент пропиляхме най-голямата мечта.

- Мислиш ли, че Ливърпул успя да смени Суарес?

- Не, но това е невъзможна мисия. Трудно бе да заменим Фернандо Торес. Не знаех много за Суарес, преди да играя с него. Кой да го смени сега? Трябва ти бездънен портфейл. И кой футболист ще се съгласи да дойде без участие в Шампионската лига? Така че е трудно да бъде сменен.

- Дойдох да гледам мача Ливърпул – Реал в Шампионската лига миналия сезон. Ти беше на пейката и се замислих как би се почувствал на твое място? Последен мач като гост на Реал...

- Познаваш ме добре. Тогава бях на кръстопът. Много време мислех какво да правя през следващия сезон, говорих често с Брендън. Той искаше да съм свеж и затова дозираше двубоите, в които да играя. Но тази ситуация бе уникална, защото играехме срещу Реал и аз исках да съм на терена. Когато ми каза, че оставам на пейката, трябваше да го приема. Това е един от моментите, който ме накара да взема решение да напусна и да опитам нещо ново.

- Мислиш ли, че съперничеството във Висшата лига се отразява на резултатите на националния отбор?

- Възможно е. Мисля, че в отбора има клики. Виждам с каква страст и нетърпение чужденците в Ливърпул отиваха в националните си отбори. При нас май това липсваше.